Валкирии – (в ед.ч. „валкирия“ – др.-исл. valkyrja, „избираща мъртвите, убитите“), в скандинавската митология са войнствени девици, подчинени на Один и участващи в разпределянето на победите и определящи кой да умре и кой не в битките. Те отвеждат падналите в бой храбри воини във Валхала и там им прислужват – поднасят им питие, следят за съдовете и чашите. В „Речите на Гримнир“ някои от техните имена са разшифровани (Хилд – „битка“, Херфьотур – „пътя на войската“, Хльок – „шума на битката“, Труд – „сила“, Христ – „потресаваща“, Мист – „облачна“), другите – Скегьолд, Скьогул, Гейр, Гейрахьод, Рандгрид, Радгрид, Регинлейв – не са разшифровани. Небесните валкирии заедно с норните определят съдбата на всички хора при раждането и съставят категорията на низшите женски божества – диси.
В някои героични песни валкириите имат черти на жени-герои и участници в битките. Те фигурират в качеството на възлюблените герои Хелге и Велунда. Валкирията Сигрдриву се отъждествява с популярен сюжет от германския епос за нибелунгите – Брунхилда. Один я наказва (повече не може да участва в битки и трябва да се омъжи), защото не го е послушала и не е дала победа на Гунару (на който Один е обещал победа), а на Агнару.
В исландската „Сага за Нял“ се е съхранила „Песента на валкириите“ (или „Песента на Деруда“), когато е била знаменитата битка при Клонтарф (1014 г.) между ирландските и скандинавските викинги; дванадесет валкирии – се разказва в сагата – са тъкали плат от човешки черва и са пеели зловеща песен.
Валкирия на кон – статуя на норвежкия скулптор Стефан Синдинг (1846 – 1922)
