Васил Мончев
| Васил Мончев | |
| български революционер | |
 Васил Мончев със семейството си | |
| Роден |
1847 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Деца | Петър Мончев Борис Мончев Георги Мончев Наталия Мончева |
Васил Мончев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Мончев е роден през 1847 година[2] в град Прилеп, тогава в Османската империя. Работи като учител, книжар и става член на ВМОРО. Мести се в Солун, където неговите хотели Бошнак хан и хотел „Вардар“ стават средища на революционната организация, като Мончев е сред първите посветени дейци.[1] Влиза в Солунския окръжен комитет на организацията заедно с ръководителя Антон Димитров и членовете Тодор Гавазов, Стефан Матлиев и Христо Червениванов.[3][4]
Гевгелийският ръководител на ВМОРО Илия Докторов пише:
| „ | Главните свърталища на революционерите в Солун бяха „Бошнак хан“, чийто съдържател бе Васил Мончев, най-довереното лице на членовете на Централния комитет и техните помощници. Той бе лицето, което устройваше срещите в неговия хотел-хан на дошлите от провинциалните градове по-видни дейци с някои от членовете на Централния комитет.[5] | “ |
Тодор Попадамов пише за Васил Мончев:
| „ | Още младъ, той се проявява като много буденъ и интелигентенъ гражданинъ и взима живо участие въ борбитѣ за духовно възраждане на българитѣ отъ Прилепъ и околията. Въ Солунъ той е въ първитѣ редици на борцитѣ за политическа свобода на Македония.[1] | “ |
Иван Крайничанец, собственик на „Първа българска аптека“ в Солун пише:
| „ | Съдържателят на хотела - Васил Мончев, родом от Прилеп бе един висок и развит човек с гъсти и завиткани мустаци. Под мирния и индеферентния му поглед се виждаше една благородна душа, твърд и кален в живота характер. Той без страх приемаше и изпращаше всички агенти и детективи, пред които се представляваше, че нищо не знае и нищо не е видел. Той бе довереното лице на организацията и вършеше много много деликатни поръчки, които му бяха поверени. С една дума конците на организационната мрежа[6] на Вр. М. Р. комитет водеха в Солун - в Бошнак хан.[7] | “ |
При Солунската афера в 1901 година, след като всички ръководители на организацията - Пере Тошев, Христо Матов, Иван Хаджиниколов, Христо Татарчев, попадат в затвора, Мончев координира усилията по органичаване на аферата, докато самият той не е арестуван от турските власти.[1][8] През 1905 година е арестуван по Мацановата афера.[9]
По време на Междусъюзническата война е арестуван от гръцките окупационни власти, заточен на остров Трикери, където умира през ноември 1913 година.[9][10]
Христо Силянов пише за Мончев:
| „ | [Мончев] един оригинален мълчаливец, беше съдържател на гостилница и хотел, „Бошняк хан“, който после стана свърталище на всички революционери от Солун и провинцията и изигра историческа роля като конспиративно гнездо. Вечно търсен и обезпокояван от турците, бай Васил умееше да се справя с тях, запазвайки винаги спокойствие и самообладание. Той загина от ръката на днешните владетели на Солун, гърците. По-малкият му син Георги, много буен и възторжен момък, загина като четник.[11] | “ |
Мончев е баща на дейците на ВМОРО Георги Мончев, Борис Мончев[1] и Петър Мончев.
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Васил Мончев (1847 – 1913) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Петър Мончев | Борис Мончев (1881 – 1942) | Георги Мончев (1883 – 1913) | Наталия Мончева (около 1883 – ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Адамовъ, Тод. попъ. Прилепъ въ революционнитѣ борби // Илюстрация Илиндень XII (5 (115). София, Издание на Илинденската Организация, май 1940. с. 4.
- ↑ Ацев, Петър. Спомени. София, Алфаграф, 2011. с. 396.
- ↑ Пенев, Боян. Сръбският шовинизъм: сръбската отечествена наука, учебна литература, популярна литература и поезия, сръбската пропаганда в Македония. София, Македония прес, 1995. с. 154, 171.
- ↑ Основател [Иван Хаджиниколов]. Начало на революционната организация в Македония // АЛБУМЪ – АЛМАНАХЪ „МАКЕДОНИЯ“. София, 1931. с. 22.
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 55.
- ↑ Крайничанецъ, Иван П. Спомени отъ изминалия пѫтъ въ живота ми. Книга I. Скопие, Печатница Крайничанецъ А. Д., 1942. с. 67.
- ↑ Крайничанецъ, Иван П. Спомени отъ изминалия пѫтъ въ живота ми. Книга I. Скопие, Печатница Крайничанецъ А. Д., 1942. с. 68.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 112.
- ↑ а б Адамовъ, Тод. попъ. Прилепъ въ революционнитѣ борби // Илюстрация Илиндень XII (5 (115). София, Издание на Илинденската Организация, май 1940. с. 5.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 310-311.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 41.
