Василий Велики Комнин
| Василий Велики Комнин Βασίλειος Μέγας Κομνηνός | |
| император на Трапезунд | |
 | |
| Роден |
1315 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Управление | |
| Период | 1332 – 1340 |
| Семейство | |
| Род | Комнини, Велики Комнини |
| Баща | Алексий II Велики Комнин |
| Майка | Джиаджак Якели |
| Братя/сестри | Андроник III Велики Комнин Анна Велика Комнина |
| Съпруга | Ирина Палеологина (17 септември 1334) |
| Деца | Алексий III Велики Комнин |
| Василий Велики Комнин в Общомедия | |
Василий Велики Комнин (на средногръцки: Βασίλειος Μέγας Κομνηνός) е трапезундски император от 1332 до смъртта си през 1340 г.
Ранни години[редактиране | редактиране на кода]
Той е третият, най-малък син на император Алексий II Велики Комнин и на грузинската принцеса Джиаджак Якели. Когато през 1330 г. старият император умира и на престола се възкачва най-големият му син Андроник, другите двама братя на Василий – Георги и Михаил, са убити по заповед на новия император. По това време Василий се намирал в Константинопол, благодарение на което не споделил съдбата на двамата си братя.
Възцаряване и управление[редактиране | редактиране на кода]
Василий остава в Константинопол до смъртта на брат си Андроник и възкачването на малолетния му син Мануил II на трапезундския престол през 1332 г. Тогава провизантийската партия в двора отправила покана към Василий да се завърне в родината и да заеме престола на малолетния император. През август 1332 г. малолетният Мануил II е детрониран и изпратен в манастир, а Василий е коронован за император. Управлението си новият император започва с репресии срещу всички грузински аристократи, които заемат висши длъжности в управлението. Така отстранени от властта били великият дука Лека и синът му – великият доместик Цамбас. За нов велик дука е назначен евнухът Йоан, който обаче организирал заговор и метеж с цел връщането на престола на малолетния Мануил II.[1] Въстанието на Йоан е потушено, а Мануил II е удушен, за да се елиминира всяка бъдеща заплаха за властта на Всилий.
Изгубил доверие в местните аристократи и ползвайки се с омразата на народа, Василий започва да се обгражда с наемни отряди от телохранители, които се държали изключително дръзко и арогантно спрямо местното население, а това подклаждало омразата на местните до такава степен, че по време на едно слънчево затъмнение, което било изтълкувано като проява на божия гняв, жителите на града нападнали императора с камъни и го принудили да търси спасение зад стените на градската цитадела.[2][3]
На 17 септември 1334 г. Василий сключва династичен съюз с византийския император Андроник III Палеолог, женейки се за незаконната му дъщеря Ирина Палеологина.[3] Скоро обаче отношенията между съпрузите се влошили до такава степен, че Василий напуснал съпругата си и заживяла открито с любовницата си – също на име Ирина, която му родила четири деца. На 9 юли 1339 г. Василий се оженил за любовницата си, след като вероятно получил благословия за развод с Ирина Палеологина от местния митрополит и клира. Срещу този брак се обявява константинополският патриарх Йоан XIV Калека, който смятал втория брак на императора за прелюбодеяние и с едно съхранено до днес писмо осъдил действията на трапезундския митрополит и останалите духовници, които допуснали това безчестие в ущърб на църковните канони, и им заповядал да разрешат проблема под заплахата да ги отстрани от тялото на църквата.[4]
От напрегнатата ситуация в столицата се възползвал огузкият шейх Хасан, който нападнал с войските си Трапезунд на 5 юли 1335 г. Сраженията се концентрирали главно около палисадата на Свети Кириак и по планината Минтрион, но само внезапно разразилата се буря позволила на трапезундците да отблъснат противника.[5]
Василий Велики Комнин умира на 6 април 1340 г., вероятно отровен от съпругата си Ирина Палеологина, която скоро след това се възкачила на престола.
Наследници[редактиране | редактиране на кода]
От втората си съпруга Ирина Василий Велики Комнин има четири деца:
- Анна
- Алексий
- Йоан, като император приел името Алексий III
- Мария
- Теодора
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Miller, William (1969) [1926]. Trebizond: The last Greek Empire of the Byzantine Era: 1204 – 1461. Chicago: Argonaut, p. 44
- ↑ Finlay (1851). The History of Greece and the Empire of Trebizond, (1204 – 1461). Edinburgh: William Blackwood, p. 418
- ↑ а б Michael Panaretos (2019). Chronicle, ch. 21. Greek text and English translation in Scott Kennedy. Two Works on Trebizond, Dumbarton Oaks Medieval Library, 52. Cambridge: Harvard University, pp. 11 – 13
- ↑ Miller 1969, с. 45.
- ↑ Miller 1969, с. 46.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Basil of Trebizond в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |