Виера Прокешова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Виера Прокешова
словашка българистка, преводачка, поетеса и есеистка
Родена
Починала

Учила вУниверситет Коменски

Виера Прокешова (на словашки: Viera Prokešová) е словашка българистка, преводачка, поетеса и есеистка.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 2 август 1957 година в Братислава, Чехословакия. Завършва словашка и българска филология във Философския факултет на университет „Ян Амос Коменски“ в Братислава (1960).

Работи година като лектор по драматургия в Бобков театър в Нитра (1981 – 1982). След това работи като редактор в издателство „Словашки писател“ в Братислава.

Освен с редакторска работа, се занимава още и с преводи на поезия. От 2000 година работи в Института по световна литература към Словашката академия на науките.

Издава стихосбирките „Чужди“ (1984), „Слънчоглед“ (1988), „Верижка“ (1992), „Кожа“ (1998), „Игла“ (2005), „Ванилия“ (2007). Автор е на текстовете от мюзикъла „Мери Стюарт“ (1995).

Виера Прокешова е преводач на текстове на Димитър Стефанов и Вътьо Раковски. Умира на 31 декември 2008 година в Братислава.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Удостоена е с почетна грамота на Министерството на културата на Република България. [2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • Cudzia (1984)
  • Slnečnica (1988)
  • Retiazka (1992)
  • Pleť (1998)
  • Ihla (2005) – избрани стихотворения
  • Vanilka (2007)
  • Tisíckrát dopichaná ihličím mäkko kreslí úbočia (2010)

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

  • Вътьо Раковски: Letiaci deň (1980)
  • Nedeľné zemetrasenie (петима български поети, 1988)
  • Мая Ганина: Kým žijem, dúfam (1989)
  • Йозеф Петерка: Autobiografia vlka (част от оригиналната книга, 1989)
  • Bohémske noci (избрано от поезията на българския символизъм, 1990)
  • Krehké ako chryzantémy (избрано от древнокитайската поезия, 1992)
  • Piesne sladkého Francúzska (световна любовна поезия, в съавторство с М. Михарик, 1994)
  • Лилиан Джаксън Браун: Mačka, ktorá pozná farby (1995)
  • Жак Превер: Nové lásky (1997)
  • Димитър Стефанов: Mesačné haiku (2006)
  • Лидия Димковска: Skrytá kamera (2007)
  • Михай Еминеску: Krídla z vosku (в съавторство с Л. Вайдова, 2008)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Viera Prokešová“, сайт на Литературно-информационния център на Словакия (словашки)
  2. „Награди на Министерството на културата“ Архив на оригинала от 2016-03-14 в Wayback Machine., в. „Култура“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]