Висок (котловина)
Тази статия е за котловината. За селото в България вижте Висок (село).
Висок е гранична котловина между България и Сърбия, разположена между планината Видлич от юг и Берковския дял на Стара планина от север. През Висок тече река Височица, която извира под връх Камара.
География[редактиране | редактиране на кода]
Западната част на областта е вододелът между Топлодолска и Църновръшка река, а южната – планината Видлич и вододелът между Градашничка река и Калугерски поток.[1]
Котловината се разделя на две части Горни и Долни Висок (на сръбски: Горњи и Доњи Висок или Gornji i Donji Visok). Границата между тях най-общо съвпада с границата между България и Сърбия от Берлинския договор 1878 година, като по-голямата част от Горни Висок е в България, а Долни е в Сърбия. Някои автори пишат и за Средни Висок, в който включват селата Пъклещица, Бела, Велика Луканя, Гостуша, Мала Луканя, Завой, Покровеник и Копривщица.[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
В Поменик на Зографския манастир в Света гора от 16 – 17 век "мѣсто Висо̀к" е посочено като "Блъгарска земля", при град Пирот.[3]
Феликс Каниц посещава района след разделянето му през 1878 година между Княжество България и Кралство Сърбия. Той приема, че река Височица е част от Темска и описва жителите му по следния начин:
| „ | Хората по горното течение на Темска живеят умерено. Малкото животновъдство и градинка задоволяват скромните потребности на тези истински балканджии. Няколко пъти досега съм се спирал на интелекта на тези твърде силни във физическо отношение българи. И те, както източните им съседи в Софийското поле, са малко образовани, живеят в пълна изолираност... Това обяснява пълната пасивност на голямата, чисто българска област по река Темска по време на победите, които сърбите извоюваха през юли 1876 г. при близката Бабина глава и Нишава.[4] | “ |
След промяната на българо-сръбската граница през 1920 г. по Ньойския договор на българска територия остава само част от югоизточната част на Горни Висок, със селата Бърля, Губеш, Комщица и Смолча. Останалата част на Горни Висок е в Западните покрайнини и в нея са разположени няколко села с преобладаващо българско население – Славиня, Болев дол, Брачевци, Вълковия, Горни Криводол, Долни Криводол, Изатовци, Каменица и Сенокос.
Селата в Долни Висок, на северозапад по течението на Височица днес имат сръбско население.
Културни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
В района на Висока има няколко забележителни български църкви и манастири. Предполага се, че църквата „Св. Архангел Михаил“ в село Болев дол е построена на мястото на съществувала по-ранна църква от X-XI век. На източната и южната стена на църквата изследователите са намерили три слоя, за които има основания да се смята, че датират от XVII-XIX век.[5]
Други такива църкви са „Св. Панталеймон“ в село Сенокос и „Св. Георги“ в Славиня, и двете строени преди Освобождението и пазещи интересни и ценни икони и богослужебни книги[6], както и „Св. Богородица“ в Каменица, опожарена от турците след потушаването на Чипровското въстание, защото в нея се укривали бежанци от Чипровци.[7]
В миналото в село Изатовци е функционирал манастирът „Св. Архангел Михаил“.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Видановић, Гаврило-Сазда. Висок – привредно-геогафска испитивања, Београд 1955 Архив на оригинала от 2017-06-25 в Wayback Machine.
- Маринков, Јордан. Стара планина. Горњи Висок. Привредни потенцијали, Димитровград 1996
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Видановић, Гаврило-Сазда. Висок – привредно-геогафска испитивања, Београд 1955, с. 1. // Архивиран от оригинала на 2017-06-25. Посетен на 2018-04-16.
- ↑ Николић, Борисав. Беше некад. Етнолошки записи о становницима Средњег Висока, Пирот 2005, с. 3 // Архивиран от оригинала на 2017-06-25. Посетен на 2018-05-07.
- ↑ Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София 1931, с. 500. Сравни и с. 513.
- ↑ Каниц, Феликс. Дунавска България и Балканът. Историко-географско-етнографски проучвания от 1860-1879 г., Второ преработено издание, ІІ том, София, б.г., с. 307.
- ↑ Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, издание на Сдружение „Плиска“, Печат:ИК „Ни Плюс“, 2007 г., ISBN:978-954-91977-2-3, стр.39
- ↑ Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, издание на Сдружение „Плиска“, Печат:ИК „Ни Плюс“, 2007 г., ISBN:978-954-91977-2-3, стр.40
- ↑ Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, издание на Сдружение „Плиска“, Печат:ИК „Ни Плюс“, 2007 г., ISBN:978-954-91977-2-3, стр.41
| |||||||||||
