Владимир Ляхов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Владимир Ляхов
съветски космонавт
Информация
Роден20 юли 1941 г.
Антрацит, Луганска област, УССР
Починал19 април 2018 г. (76 г.)
Астрахан, Русия
Националностукраинец
Друга професияпилот
Званиеполковник
Престой в космоса333 дни 7 час 47 мин 37 сек
СелекцияГрупа ЦПК-4/ВВС-4
МисииСоюз 32-Салют-6, Союз Т-9-Салют-7, Союз ТМ-6-Мир
Емблема на мисията
Пенсиониране7 септември 1994
Владимир Ляхов в Общомедия

Владимир Ляхов (на руски: Влади́мир Афана́сьевич Ля́хов) е съветски космонавт от украински произход.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 20 юли 1941 г. в гр. Антрацит Ворошиловградска (дн. Луганска) област на Украинска ССР (дн. – Украйна). След завършване на средното си образование учи в школа за първоначално обучение на летци, а после постъпва в Харковското висше авиационно училище. През 1964 г. завършва и служи в авиационните части на ВВС на СССР. Избран е за космонавт през 1967 г.

Минал пълния курс по общокосмическа подготовка и подготовка за полети на космическите кораби тип „Союз“ и орбиталните станции тип „Салют“ (ДОС). Едновременно с подготовката за космически полети, учи във Военновъздушната академия „Ю. А. Гагарин“, която завършил през 1975 г. Завършва и школа за летци-изпитатели. Усвоява пилотирането на самолети от различни типове, налетял над 1300 часа. Влиза в състава на дублиращия екипаж на космическия кораб „Союз 29“, който стартира на 15 юни 1978 г.

Първи космически полет[редактиране | редактиране на кода]

На 25 февруари 1979 г. за първи път се отправя в космоса заедно с Валерий Рюмин като командир на космическия кораб „Союз 32“. В продължение на 174 денонощия работи на борда на орбиталната станция „Салют-6“. На 15 август 1979 г. заедно с В. Рюмин извършват извънпланово излизане в открития космос, където откачат от конструкцията на станцията антената на космическия радиотелескоп КРТ-10. Продължителността на престоя в открития космос е 1 час 23 минути. На 19 август 1979 г. се завръщат на Земята на борда на космическия кораб „Союз 34“. Продължителността на полета е 175 денонощия 35 минути 37 секунд (най-продължителния дотогава космически полет).

Втори космически полет[редактиране | редактиране на кода]

Преди това минава подготовка за космически полети по програмата за сътрудничество със социалистическите страни „Интеркосмос“. Заедно с монголския космонавт Майдарджибин Ганзориг влиза в състава на дублиращия екипаж на космическия кораб „Союз 39“, който стартира на 22 март 1981 г. Влиза в състава и на дублиращия екипаж на космическия кораб „Союз Т-8“ (стартирал на 20 април 1983 г. Втория си полет в космоса извършва от 27 юни до 23 ноември 1983 г. заедно с Александър Александров като командир на космическия кораб „Союз Т-9“. Работил на борда на орбиталната станция „Салют-7“. Продължителността на полета е 149 денонощия 10 часа 46 минути.

След това влиза в състава на дублиращия съветско-български космически екипаж на кораба „Союз ТМ-5“ (заедно с Александър Серебров и българина Красимир Стоянов).

Трети космически полет[редактиране | редактиране на кода]

На 29 август 1988 г. за трети път стартира в космоса като командир на космическия кораб „Союз ТМ-6“ заедно с Валерий Поляков и афганистанеца Абдул Мохманд). В продължение на 7 денонощия работи на борда на орбиталната станция „Мир“. Връща се на Земята на борда на космическия кораб „Союз ТМ-5“ заедно с афганистанския космонавт. След отделянето на спускаемия апарат, възникват проблеми в двигателната установка, което принудило космонавтите в продължение на денонощие да извършат автономен полет като системата за управление е останала в отделилия се по-рано битов отсек на кораба. Кацането става на 7 септември 1988 г. Продължителността на полета е 8 денонощия 20 часа и 27 минути.

Сумарният престой за три полета в космоса е 333 денонощия 7 часа 17 минути и 37 секунди. Остава в отряда на космонавтите до септември 1994 г.

Женен е и има 2 деца.

Източници[редактиране | редактиране на кода]