Владимир Сорокин

Владимир Сорокин
Влади́мир Соро́кин
	Владимир Сорокин Влади́мир Соро́кин
руски писател
	Владимир Сорокин, 2006 г.
Роден	Влади́мир Гео́ргиевич Соро́кин 7 август 1955 г. (68 г.) Биково, Московска област, СССР
Националност	СССР; Русия
Работил	писател
Литература
Период	от 1977 г.
Жанрове	драма, разказ, роман
Направление	соцарт, постмодернизъм, концептуализъм
Дебютни творби	„Норма“ (1983, самиздат)
Награди	„Андрей Бели“ (2001); „Максим Горки“ (2010); „Грегор фон Рецори“ (2015)
Семейство
Деца	2
Уебсайт	www.srkn.ru Страница в IMDb
	Владимир Сорокин в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Сорокин.

Владимир Сорокин е руски драматург, сценарист и писател на произведения в жанра научна фантастика и драма.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Владимир Георгиевич Сорокин е роден на 7 август 1955 г. в Биково, Московска област, СССР. Завършва през 1977 г. Московския институт за нефт и газ, където работи баща му, и Московския институт по неорганична химия като инженер-химик. В продължение на година работи в списание „Смена“ откъдето е уволнен заради отказ да постъпи в комсомолската организация.

Започва да се занимава с илюстрация на книги, живопис и концептуално изкуство. Редактира и илюстрира около 50 книги. Първите си литературни опити прави в началото на 70-те години. През 1972 г. дебютира като поет в многотиражката „За кадры нефтяников“. Постепенно се развива като литератор сред художниците и писателите на московския ъндърграунд. Първите му разкази и първият му роман „Очередь“ са публикувани през 1985 г. във Франция от емигранта дисидент Андрей Синявски, заради което попада под надзора на КГБ.

Първата му публикация в СССР е през 1989 г. в списание „Родник“, където са публикувани негови разкази. През 1992 г. е публикуван романът му „Очередь“, който е номиниран за наградата „Руски Букър“.

Произведенията на писателя често са противоречиви и предизвикват бурни дискусии, както става с романа „Лазурната мас“, за който искат да бъде обявен за порнографски, но е отхвърлен от съда.

Автор е на пиеси и сценарии за филми. Член на Руския ПЕН клуб от 1993 г.

През 2001 г. получава наградата „Андрей Бели“ за особени заслуги към руската литература. Удостоен е с американската награда „Liberty“ през 2005 г. и руско-италианската награда „Максим Горки“ за романа „Лед“ през 2010 г. През 2010 г. получава наградата „Ново слово“, а през 2011 г. наградата „Голямата книга“, за повестта „Виелица“.

Женен е и има две дъщери близначки. Живее със семейството си в Подмосковието и в Берлин.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

Норма (1979-1983, публикуван 1994)
Очередь (1983, публикуван 1985)
Тридцатая любовь Марины (1982 – 1984, публикуван 1995)
Трийсетата любов на Марина, изд.: сп. Факел, София (2003), прев. Иван Тотоманов
Роман (1985-1989, публикуван 1994)
Сердца четырёх (1991, публикуван 1994)
Сърцата на четиримата, изд.: сп. Факел, София (1995), прев. Иван Тотоманов
Голубое сало (1999)
Лазурната мас, изд.: сп. Факел, София (2000), прев. Иван Тотоманов
Теллурия (2013)
Манарага (2017)
Доктор Гарин (2021)