Владимир Сорокин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Сорокин.

Владимир Сорокин
Влади́мир Соро́кин
руски писател
Владимир Сорокин, 2006 г.
Владимир Сорокин, 2006 г.

Роден
Влади́мир Гео́ргиевич Соро́кин
7 август 1955 г. (68 г.)
Биково, Московска област, СССР

Националност СССР
 Русия
Работилписател
Литература
Периодот 1977 г.
Жанроведрама, разказ, роман
Направлениесоцарт, постмодернизъм, концептуализъм
Дебютни творби„Норма“ (1983, самиздат)
Награди„Андрей Бели“ (2001)
„Максим Горки“ (2010)
„Грегор фон Рецори“ (2015)
Семейство
Деца2

Уебсайтwww.srkn.ru
Владимир Сорокин в Общомедия

Владимир Сорокин е руски драматург, сценарист и писател на произведения в жанра научна фантастика и драма.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Владимир Георгиевич Сорокин е роден на 7 август 1955 г. в Биково, Московска област, СССР. Завършва през 1977 г. Московския институт за нефт и газ, където работи баща му, и Московския институт по неорганична химия като инженер-химик. В продължение на година работи в списание „Смена“ откъдето е уволнен заради отказ да постъпи в комсомолската организация.

Започва да се занимава с илюстрация на книги, живопис и концептуално изкуство. Редактира и илюстрира около 50 книги. Първите си литературни опити прави в началото на 70-те години. През 1972 г. дебютира като поет в многотиражката „За кадры нефтяников“. Постепенно се развива като литератор сред художниците и писателите на московския ъндърграунд. Първите му разкази и първият му роман „Очередь“ са публикувани през 1985 г. във Франция от емигранта дисидент Андрей Синявски, заради което попада под надзора на КГБ.

Първата му публикация в СССР е през 1989 г. в списание „Родник“, където са публикувани негови разкази. През 1992 г. е публикуван романът му „Очередь“, който е номиниран за наградата „Руски Букър“.

Владимир Сорокин в Цюрих през 2022 г.

Произведенията на писателя често са противоречиви и предизвикват бурни дискусии, както става с романа „Лазурната мас“, за който искат да бъде обявен за порнографски, но е отхвърлен от съда.

Автор е на пиеси и сценарии за филми. Член на Руския ПЕН клуб от 1993 г.

През 2001 г. получава наградата „Андрей Бели“ за особени заслуги към руската литература. Удостоен е с американската награда „Liberty“ през 2005 г. и руско-италианската награда „Максим Горки“ за романа „Лед“ през 2010 г. През 2010 г. получава наградата „Ново слово“, а през 2011 г. наградата „Голямата книга“, за повестта „Виелица“.

Женен е и има две дъщери близначки. Живее със семейството си в Подмосковието и в Берлин.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Норма (1979-1983, публикуван 1994)
  • Очередь (1983, публикуван 1985)
  • Тридцатая любовь Марины (1982 – 1984, публикуван 1995)
    Трийсетата любов на Марина, изд.: сп. Факел, София (2003), прев. Иван Тотоманов
  • Роман (1985-1989, публикуван 1994)
  • Сердца четырёх (1991, публикуван 1994)
    Сърцата на четиримата, изд.: сп. Факел, София (1995), прев. Иван Тотоманов
  • Голубое сало (1999)
    Лазурната мас, изд.: сп. Факел, София (2000), прев. Иван Тотоманов
  • Теллурия (2013)
  • Манарага (2017)
  • Доктор Гарин (2021)

Серия „Трилогия Лед“[редактиране | редактиране на кода]

  1. Лёд (2002)
    Лед, изд. „Агата-А“, София (2004), прев. Светлана Комогорова
  2. Путь Бро (2004)
  3. 23000 (2005)

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • Землянка (1985)
  • Русская бабушка (1988)
  • Доверие (1989)
  • Дисморфомания (1990)
  • Hochzeitsreise (1994 – 1995)
  • Щи (1995-1996)
  • Пельмени (1984 – 1997)
  • Dostoevsky-Trip (1997)
  • С Новым Годом (1998)
  • Капитал (2006)
  • Занос (2009)

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

  • Первый субботник (1979 – 1984, публикуван 1992)
  • Пир (2000)
  • Утро снайпера (2002)
  • Москва (2002)
  • Четыре (2005)
  • Капитал. Полное собрание пьес (2007)
  • Заплыв (2008)
  • Сахарный Кремль (2008)
  • Моноклон (2010)
  • Белый квадрат (2018)
  • Нормальная история (2019)
  • Русские народные пословицы и поговорки (2020)
  • De femenis (2022)

Новели, разкази[редактиране | редактиране на кода]

  • Тетерев (1969)
  • Яблоки (1969)
  • Окружение (1980)
  • Месяц в Дахау (1994)
  • Эрос Москвы (2000)
  • Снеговик (2001)
  • Хиросима (2002)
  • Кухня (2005)
  • Сердечная просьба (2005)
  • Мишень (2005)
  • Черная лошадь с белым глазом (2005)
  • Волны (2005)
  • Метель (2010)
    Виелица, изд.: сп. Факел, София (2015), прев. Васил Данов
  • Отпуск (2012)
  • Фиолетовые лебеди (2017)
  • Белый квадрат (2017)

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 1994 Безумный Фриц
  • 2001 Москва – съсценарист с Александър Зеледовичев
  • 2001 Копейка – с Иван Диховичним
  • 2004 4
  • 2011 Мишень – с Александър Зеледовичев
  • 2013 Дау – с Илей Хражановски

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]