Владимир Черкаски

Владимир Черкаски
руски юрист и държавник
Роден	13 април 1821 г. Чернски уезд, Тулска губерния, Руска империя
Починал	3 март 1878 г. Сан Стефано, Османска империя
Учил в	Юридически факултет на Императорския Московски университет
Владимир Черкаски в Общомедия

Владимир Александрович Черкаски (на руски: Влади́мир Алекса́ндрович, княз Черка́сский) е руски юрист, славянофил и държавник. Княз. Оглавява Временното Руско управление в България по време на Руско-турската война (1877 – 1878).

Биография

Владимир Черкаски е роден през 1824 г. в Чернски уезд, Тулска губерния. Произхожда от старинен княжески род, водещ началото си от кабардинския владетел Инал, потомък на египетския султан. Завършва Юридическия факултет на Московския университет.

На държавна служба в Русия

Подготвя се за научна дейност, но насочва вниманието си към изучаване на селския въпрос. Разработва проекти в либерален дух за премахване на крепостното право. Изпитва симпатия към славянофилството. Участва активно в подготовката и осъществяването на Селската реформа в Русия (1857 – 1861). Състои се в отмяна на крепостното право (система на феодална, на практика робска зависимост от определен дворянин т.е. приближен на „двора“/ управляващата каста) чифликчия /собственик на земята и на селяните към нея, лишени от правото на собственост върху земята).

През 1864 – 1866 г. работи в Руското управление на зависимото Полско кралство. Провежда политика на умиротворяване след Полското въстание от 1863 г. Подготвя аграрната реформа в Полша от 1864 г. за оземляване на безимотните селяни.

Градски глава (кмет) на Москва от 1868 до 1870 г. Един от разработчиците на Градската реформа от 1870 г.

Строител на съвременна България

Изпратен в България по време на Руско-турската война (1877-1878) като пълномощник на Централното управление на Руския Червен кръст при Действуващата Руска армия.

По време на войната оглавява Временното Руско управление в българските земи. Организира гражданската администрация, въвежда широко селско и градско самоуправление. Привлича изявени и авторитетни българи в управленската система. Подготвената от него записка за управлението на България е одобрена от император Александър II. Взета е под внимание при изработването и приемането на Търновската Конституция на Княжество България (1879).

Умира в Сан Стефано в деня на подписването на Руско-турския мирен договор (19 февруари / 3 март 1878 г.).

Източници

• Овсяный, Н. Русское управление в Болгарии в 1877-78-79 гг. Т. I. Заведывавший гражданскими делами при Главнокомандовавшем Действующей армии д.с.с. князь В. А. Черкасский. СПб, 1906
• Освободителната война 1877 – 1878, ДИ „П.Берон“, София, 1986, с. 175