Владислав Тарновски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Владислав Тарновски
полски композитор и пианист, поет и драматург
полски композитор и пианист, поет и драматург
Информация
Роден
Władysław Tarnowski
4 юни 1836 г.
Починал
19 април 1878 г. (41 г.)
Стилромантизъм, класическа музика
Инструментипиано
Активностот 1844 г.
Владислав Тарновски в Общомедия

Владѝслав Тарно̀вски (на полски: Władysław Tarnowski; на немски: Ladislaus Tarnowski; на френски: Ladislas Tarnowski) е полски композитор от периода на Романтизма и виртуозен пианист. Подобно на Моцарт и Шопен, той е дете-чудо и свири на пиано и композира от ранно детство.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Владислав (в западната литература обикновено Władysław Tarnowski, Ladislaus Tarnowski, Ladislas Tarnowski; литературен псевдоним: Ернест Булава) е роден на 4 юни 1836 г. в двореца Тарновски във Врублевице.

Владислав е син на Валериáн (1811 – 1861 г.) и на графиня Ернестина Тарновски (1808 – 1940 г.). Владислав е братовчед на Станислав Тарновски и Ян Тарновски (баща на посланика Адам Тарновски (посланик на Австро-Унгария в България в периода 30 април 1911 – ноември 1916 г.[1]). [2] Младият Владислав прекарва детството си при своите родители във Врублевице, където баща му е земевладелец. В Лвов посещава йезуитския колеж. Учи право и философия в Ягелонския университет в Краков от 1851 г. Завършва през 1857 година. [3] Владислав продължава следването си в Консерваторията в Париж (до 1863 г., но не завършва,[4] защото участва в Полското въстание (1863 – 1864). [5] Владислав продължава следването си в Консерваторията в Лайпциг и учи при Ференц Лист.[6]

Обича да пътува и често посещава различни страни в Европа и света – Швейцария (1865 г.), пътува до Татрите (преди 1865 г., по всяка вероятност 1859 г.), Англия (1865 г.), Испания и Португалия (1866 г.), Италия (1871, 1873, 1875 г.), и Франция (1866, 1871 г.), Османската империя (1875, 1876 г.), Гърция (1869), Индия (1878 г.) и др. Умира по време на пътуване. [7]

Творби[редактиране | редактиране на кода]

Пиано музика[редактиране | редактиране на кода]

  • Trois Mazurkas pour Piano, около 1870 година.
  • Chart sans paroles, 1870.
  • Valse-poeme, 1870.
  • Fantazie-Impromptu
  • Impromptu „L’adieu de l’artiste“, около 1870 година.
  • Souvenir de la Canée, 1870.
  • Polonez dla Teofila Lenartowicza, 1872.
  • T. Lenartowicz, 1874.
  • Br. Zawadzki, около 1875 година.
  • Extases au Bosphor, fantasie rapsodie sur les melodies orientales, op. 10, около 1875 година.
  • Marsz żałobny z osobnej całości symfonicznej poświęcony pamięci Augusta Bielowskiego, 1876.
  • Ave Maria, 1876.
  • Pensée funebre.
  • Andantino pensieroso, 1878 (посмъртно издание).

Ноктюрна[редактиране | редактиране на кода]

  • Nocturne dédié à sa soeur Marie,
  • Nuit sombre.
  • Nuit claire.

Камерна музика[редактиране | редактиране на кода]

  • Quatour Re-majeur pour Deur Violons, Viola et Violonceller, 1874.
  • Fantaisie quasi Sonate.
  • Souvenir d’un ange, около 1876 година. [8]

Музика за оркестър[редактиране | редактиране на кода]

  • Symfonia d’un drammo d’amore, 1871.
  • Karlińscy, 1874.
  • Joanna Grey, 1875.
  • Achmed oder der Pilger der Liebe или Achmed, czyli pielgrzym miłości, (опера), 1875.

Песни[редактиране | редактиране на кода]

  • A kto chce rozkoszy użyć, або Jak to na wojence ładnie, 1863, (текст: Владислав Тарновски).
  • Herangedämmert kam der Abend, (текста: Хайнрих Хайне).
  • Die Perle, (текст: Владислав Тарновски).
  • Die Schwalben, (текст: Владислав Тарновски).
  • Im Traum sah ich das Lieben, (текст: Хайнрих Хайне).
  • Ich sank verweint in sanften Schlummer или Widzenie, (текст: Владислав Тарновски).
  • Neig, o Schöne Knospe, (текст: Мирза Шафи Вазех.
  • Kennst du die Rosen, ок. 1870, (текст: Владислав Тарновски).
  • Du Buch mit sieben Siegeln, около 1870 година, (текст: Лудвиг Фоглар.
  • Ob du nun Ruhst, около 1870 година, (текста на песен: Лудвиг Фоглар.
  • Klänge Und Schmerzen, около 1870 година, (текст: (Роберт Гамерлинг).
  • Nächtliche Regung, около 1870 година, (текст: Robert Hamerling (Роберт Гамерлинг).
  • Strofa dello Strozzi e la risposttadi Michalangelo, (текст: Филипо Строци Стари и Микеланджело Буонароти).
  • Au soleil couchant, (текст: Виктор Юго), 1873.
  • Still klingt das Glöcklein durch Felder или Dźwięczy głos dzwonka przez pole, 1874, (текст: Владислав Тарновски).
  • Alpuhara, 1877, (текст: Адам Мицкевич).
  • Mein kahn, преди 1878 г. (текста на песен: Johann von Paümann ps. Hans Max). [9]

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • Izaak, 1871.
  • Karlinscy, 1874.
  • Joanna Grey, 1874.
  • Ostatnie sądy kapturowe, 1874.
  • Finita la comedia, 1874.

Книги на поезията[редактиране | редактиране на кода]

  • Poezye studenta (Кн. 1, 2, 3, 4) 1863 – 1865).
  • Krople czary, 1865.
  • Szkice helweckie i Talia, 1868.
  • Piołuny, 1869.
  • Nowe Poezye, 1872.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Варненски дневник -дигитално копие - 21/09/1914, No. 11, 2 с.
  2. ↑ M.J. Minakowski Genealogia potomków Sejmu Wielkiego – Walerian Spycymir hr. Tarnowski z Tarnowa h. Leliwa (ID: 5.489.17)
  3. ↑ Agaton Giller O Władysławie hr. Tarnowskim, „Ruch Literacki“, 1878/ 22, с. 348.
  4. ↑ Agaton Giller O Władysławie hr. Tarnowskim, „Ruch Literacki“, 1878/ 23, с. 362.
  5. ↑ Agaton Giller O Władysławie hr. Tarnowskim, „Ruch Literacki“, 1878/24, с. 381.
  6. ↑ Agaton Giller O Władysławie hr. Tarnowskim, „Ruch Literacki“, 1878/25, с. 395.
  7. ↑ Władysława Zawadzki „Tydzień literacki, artystyczny, naukowy i społeczny“, с. 81 – 82.
  8. ↑ Utwory instrumentalne Władysława Tarnowskiego Warszawa-Łódź, 2018, ISBN 978-83-945674-1-5.
  9. ↑ Pieśni niemieckie Władysława Tarnowskiego, Warszawa-Łódź, 2017, ISBN 978-83-945674-0-8.

Открийте още информация за Владислав Тарновски в нашите сродни проекти:

Уикицитат (цитати)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Полша“         Портал „Полша“    
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Владислав_Тарновски&oldid=12185703“.