Възрастова дискриминация
Възрастовата дискриминация е дискриминация, основана на разлика във възрастта. Други термини, които се използват са ейджизъм[1] или ажизъм[2].
Дефинира се като комплекс от предразсъдъци и негативни нагласи по отношение на възрастните, както и липса на информация в обществото по отношение на стареенето въобще.[3] Възрастовата дискриминация може да засегне и млади хора, но обикновено възрастните са тези, които се оплакват от неблагоприятното си положение, особено на пазара на труда.
Сред стереотипите, характерни за възрастовата дискриминация спрямо старите хора, са че повечето хора над 65 години са сенилни, живеят по болници и старчески домове, а възрастните работници не са така компетентни и адаптивни като младите.[2]
По-високата средна продължителност на живота и по-ниската раждаемост в днешните общества създават предпоставка възрастните хора да заемат по-голям дял от населението, а оттам и да добиват по-голямо политическо влияние и да се прилага позитивна дискриминация към тях. Такава тенденция днес се отчита и в маркетинга, където пазарният сегмент на възрастните хора придобива все по-голямо значение: в много по-голяма степен се изследват и задоволяват пазарните потребности именно на тази група потребители.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Ейджизъм – що е то?, Илия Наумов, в-к „Сега“, 5 май 2007
- ↑ а б Социология, Антъни Гидънс, ИК Прозорец, 2003, ISBN 954-733-341-0
- ↑ Стратегия за управление на възрастта Архив на оригинала от 2007-09-29 в Wayback Machine., публикация по проект „Транснационална обмяна за активно стареене“ на ЕК
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||