Гасаниди
Гасанидите (на арабски: الغساسنة – al-Ghasāsinah, или Banū Ghassān) са арабска царска династия начело на държавата Джабия до 636 г. в източна Палестина (днес Йордания). Стратегически съюзници на Византия.
Гасанидите постепенно ликвидират друго арабско царство, това на Салихидите, съществувало до времето на тяхното утвърждаване начело на властта на тази територия. В 529 г. император Юстиниан обявил Харис ибн Саалаба за управител на Сирия и Палестина. За местните араби - с титул на цар, а за византийците — с титул на патрикий.
Списък на владетелите[редактиране | редактиране на кода]
- Джафна ибн Амр 463—507
- Амр ибн Джафна 507—512
- Саалаба ибн Амр 512—529
- Харис ибн Саалаба 529—549
- Джабала ибн Харис 549—559
- Флавиус Харис ибн Джабала 559—559, от 529 патрикий на Източната Римска империя
- Мунзир ибн Харис 569—582
- Нуман ибн Харис 582—584
- Джабала ибн Харис 584—?
- Айхам ибн Харис
- под византийска и персийска власт 584 г. – около 629 г.
- Джабала 629—636 (умира в Константинопол в 642 г.)
Царството на Гасанидите е ликвидирано от Византия в 585 г., но впоследствие е възстановено в 629 г. под мюсюлманска угроза.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Irfan Shahid: Byzantium and the Arabs in the Sixth Century, Vol. 1, Part 1 and Part 2. Dumbarton Oaks Research Library and Collection, Washington (D.C.) 1995.
- Yasmine Zahran: Ghassan Resurrected. Stacey International Publishers, London 2007.