География на Либия
| География на Либия | |
 | |
| Континент | Африка |
|---|---|
| Регион | Северна Африка |
| Площ | 16-то място |
| • Общо | 1 759 540 km2 |
| Брегова линия | Средиземно море, 1820 km |
| Граници | 44421 km – Общо 1150 km – Египет 383 km – Судан 1055 km – Чад 354 km – Нигер 1020 km – Алжир 459 km – Тунис |
| Най-висока точка | вр. Бикку Битти (2267 m) |
| Най-ниска точка | оазисът Джагбуб (-9 m) |
| Климат | тропичен, пустинен, субтропичен, средиземноморски |
| Либия в Общомедия | |
Либия е държава в Северна Африка, заемаща част от южното крайбрежие на Средиземно море и големи части от пустинята Сахара. 98% от територията на страната е заета от субтропични полупустини на север и тропични пустини на юг. На изток граничи с Египет (дължина на границата – 1150 km), на югоизток – със Судан (383 km), на юг – с Чад (1055 km), на югозапад – с Нигер (354 km), на запад – с Алжир (1020 km) и на северозапад – с Тунис (459 km). Общата дължина на сухоземните граници е 4421 km. На север се мие от водите на Средиземно море с дължина на бреговата линия 1820 km. В тези си граници заема площ от 1 759 540 km² (16-о място по площ в света). Бреговата линия е слабо разчленена. Единственият голям залив е Сидра (Голям Сирт), като на запад от него бреговете са предимно ниски, пясъчни, заети от лагуни, а на изток – стръмни, на места планински. Населението към 1 януари 2018 г. е 8 870 000 души. Столица е град Триполи.[1]
Територията на либия се простира между 19°30′ и 33°10′ с.ш. и между 9°24′ и 25°09′ и.д. Крайните точки на страната са следните:
- крайна северна точка – , на границата с тунис, на брега на Средиземно море.
- крайна южна точка – , на границата със Судан и Чад.
- крайна западна точка – , на границата с Алжир, на 10 km западно от оазиса Гадамес.
- крайна източна точка – , на брега на Средиземно море, в близост до граница с Египет.
Релеф, геоложки строеж, полезни изкопаеми[редактиране | редактиране на кода]
Голяма част от територията на страната е заета от плато с височина от 200 до 600 m, разделено от обширни понижения на отделни участъци: Хамада ел Хамра с отстъпа Джебел Нефус (с височина до 968 m) на северозапад, в Триполитания и Ел Джебел ел Ахдар (с височина 876 m) на североизток, в Киренайка. На юг се издигат пясъчни плата и северните периферните разклонения на планинската земя Тибести с връх Бикку Битти, 2267 m (на границата с Чад), най-високата точка на Либия. Източната част на страната е заета от Либийската пустиня, а западната – от обширната котловина Феццан с големите пясъчни масиви Едейен Убари, Едейен Мурзук и др., като отделни пясъчни вериги достигат десетки и стотици километри дължина, при относителна височина от 150 – 200 m.[1]
В геоложко отношение територията на Либия представлява част от северния склон на Африканската платформа. В крайния юг, в центъра и в югоизточната част на страната в пределите на фундамента на платформата на повърхността се откриват докамбрийски кристалинни формации. Падините на фундамента (Хамфа, Мурзук, Куфра, Източнолибийска) са запълнени от седиментен чехъл, изграден от палеозойски, мезозойски и кайнозойски морски и континентални наслаги. Централната част на Либия е пресечена от разломи, към които са привързани полета с млади вулканични изригвания. Крайбрежието на Средиземно море също е обградено от разломи. От югоизток към залива Сидра се простира едноименен грабен, изпълнен с морски (предимно карбонатни, частично рифогенни) наслаги от горната креда и палеогена, към който са превързани големите нефтени находища.[1]
Климат, води[редактиране | редактиране на кода]
Климатът на Либия е тропичен, пустинен, с резки сезонни и денонощни колебания на температурата и голяма сухота на климата. Северната, крайбрежна част на страната има субтропичен, средиземноморски климат. Средната януарска температура в северната част на страната е 11 – 12°С, на юг 15 – 18°С, а средната юлска – съответно 27 – 29°С и 32 – 35°С. Максималната температура в централните части на Либийската пустиня често надминава 50°С. Повече валежи получават северните крайбрежни райони – от 250 – 350 mm годишно в Триполи, до 400 – 650 mm в Киренайка. На юг и изток количеството им намалява до 100 mm, а в Либийската пустиня – до 25 mm годишно. Над територията на страната често бушуват горещите и изсушаващи ветрове гибли и хамсин съпроводени с прашни бури.[1]
В Либия няма постоянно течащи реки, но страната разполага със значителни запаси от подземни води. Там, където те са близко до повърхността, са разположени оазиси с плодородни почви. Има множество сухи долини – уади, особено в близост до залива Сидра, в Киренайка и Феццан, по които само по време на епизодични поройни дъждове тече вода.[1]
Растителност, животински свят[редактиране | редактиране на кода]
По крайбрежието на Либия преобладава субтропичната полупустинна растителност, където върху сивоземни и сивокафяви почви вирее акация, макия, тамариск, а в по-влажните места – малки горички от по-влаголюбива макия, кедър, средиземноморска хвойна. Между крайбрежната ивица и пустинята растат пелин, твърдолистни треви и храсти. В огромните пустинни пространства почти липсва растителност, като тук-таме се срещат редки храсти, сухолюбиви бодливи храсти и полухрасти и солянка.
Животинският свят на страната е беден, представен предимно от влечуги (змии, гущери) и много видове скорпиони. Северните райони обитават хиени, чакали, лисици, зайци, диви свине, а в оазисите гнездят различни видове птици.[1]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
| |||||