Георги Милушев
| Георги Милушев | |
| български офицер от Държавна сигурност | |
| Роден | |
|---|---|
| Учил в | Национален военен университет Академия на МВР Университет за национално и световно стопанство |
| Партия | Българска комунистическа партия (1962 г.)[1] |
Георги Стефанов Милушев е български офицер от Държавна сигурност (генерал-майор).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Георги Милушев е роден на 20 юни 1937 година в село Капитан Андреево, Свиленградско, в средно заможно семейство.[2][3] През 1951 година завършва прогимназия в родното си село, а през 1955 година завършва гимназията в Свиленград.[3] През 1958 година завършва Народното военно училище „Васил Левски“.[2]
На 5 септември 1958 година Милушев е назначен в Гранични войски при Министерството на вътрешните работи като заместник-началник по строевата част на 10 гранична застава (при село Мочуре, Смолянско) в 4 граничен отряд, малко след това е произведен в лейтенант, а от 1960 година е заместник-командир по политическата част на трета застава в Капитан Андреево.[4][2][5] През 1959 – 1961 година преминава курс по френски език в Школата „Георги Димитров“ в София.[6] От 11 март 1961 година е старши контрольор на КПП „Капитан Андреево“, а няколко месеца по-късно е повишен в старши лейтенант.[6] През октомври 1962 година Георги Милушев е преназначен във Второ управление на Държавна сигурност, оставайки на работа на КПП „Капитан Андреево“.[6] По това време става и член на Българската комунистическа партия (БКП).[6] На 18 септември 1965 година е повишен в капитан.[7]
През 1969 година, след няколко неуспешни опита, Георги Милушев успява да се премести в София, като на 19 април е назначен за инспектор IV степен в 01 отделение (контролно-пропускателни пунктове) в 09 отдел на Второ главно управление, където първоначално отговаря за КПП „Капитан Андреево“ и КПП „Свиленград“.[8] През септември септември 1970 година е преназначен за инспектор III степен и е повишен в майор.[8] В началото на 1971 година завършва задочно външна търговия във Висшия икономически институт „Карл Маркс“.[9] На 27 април 1971 година е прехвърлен в 05 отдел като подпомагащ неговото ръководство с ранг на заместник-началник на отделение.[9] На 10 август 1972 година е върнат в 09 отдел като заместник-началник на 04 отделение, натоварено с контрола на множество външнотърговски предприятия.[9] През лятото на 1973 година е изпратен на едномесечна специализация по френски език в Гренобъл, а на 31 август 1974 година е предсрочно повишен в подполковник.[10] През пролетта на 1975 година е командирован в Чехословакия за отвличането на българския емигрант в Швейцария Георги Гьондов, като успешното провеждане на акцията е сред причините за повишаването му като началник на 04 отделение от 17 април 1976 година.[11]
През пролетта на 1977 година Милушев е изпратен на тримесечен курс във висша школа на КГБ в Съветския съюз, а след връщането си от 1 август 1977 е инструктор в отдел „Организационен“ на партийния комитет на БКП в МВР, запазвайки ранга си на началник на отделение.[12] От 1 август 1979 година е заместник-началник на отдела за подработване на документи и текущ контрол в Секретариата на МВР.[2] В края на същия месец е повишен в полковник, а на 19 октомври 1979 година е преназначен за оперативен помощник на министъра и заместник-началник на отдел в Централното организационно-информационно управление (ЦИОУ).[13] От 20 октомври 1980 година е началник на отдел „Помощници на министъра и технически секретари на заместник-министрите“ в ЦИОУ, а от 12 декември същата година – на отдел „Планово-организационен“ в същото управление.[14]
На 19 януари 1982 година Георги Милушев е назначен за началник на окръжното управление на МВР в Хасково, а през лятото преминава нов двумесечен курс в школа на съветския КГБ.[14] Начело на МВР в Хасково той се отличава при провеждането на т.нар. „Възродителен процес“, което дава силен тласък на кариерата му, като още през септември 1985 година е повишен в генерал-майор.[15] На 7 май 1986 година е върнат в София като заместник-началник на Второ главно управление.[16]
На 6 октомври 1986 година Милушев е назначен за началник на Управлението за безопасност и охрана – най-голямото управление на Държавна сигурност – дни след като предишният му началник Илия Кашев се самоубива.[16] От 13 декември 1988 година е член на ЦК на БКП.[17] На 1 декември 1989 година, малко след отстраняването на Тодор Живков, е освободен от поста си като запазва правата си на началник на управление, а със заповед от февруари 1990 година е пенсиониран, считано от 1 юни 1990 година.[2][18]
След уволнението си от МВР Георги Милушев става търговски представител на България във Виетнам, но през 1991 година е освободен и от този пост.[19] След връщането си в България издава мемоарната книга „По коридорите на властта: Спомени“,[20] а през септември основава семейната фирма „Зора“, която през следващите години създава верига от магазини за битова техника.[4][19] Почетен член е на Националния съюз „Безопасност и охрана.“[21]
Образование[редактиране | редактиране на кода]
- Свиленградска гимназия (до 1955)
- Народното военно училище „Васил Левски“ (1955 – 1958)
- Висш икономически институт „Карл Маркс“ (до 1971)
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- лейтенант от БНА (6 октомври 1958)
- старши лейтенант от БНА (5 септември 1961)
- капитан от ДС (18 септември 1965)
- майор от ДС (2 септември 1970)
- подполковник от ДС (31 август 1974), предсрочно
- полковник от ДС (29 август 1979)
- генерал-майор от ДС (6 септември 1985)[22]
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Медал „МВР“ III степен (26 август 1968)[23]
- Орден „9 септември 1944“ III степен с мечове (17 февруари 1977)[12]
- Почетна значка на МВР (26 август 1981)[14]
- Медал „За заслуги за сигурността и обществения ред“ (27 август 1982)[14]
- Орден „9 септември 1944“ I степен с мечове (6 септември 1984)[14]
- Орден „Народна република България“ I степен (1986; за принос към „Възродителния процес“)[16]
- Орден „Народна република България“ I степен (19 юни 1987)[16]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Държавна сигурност: предимство по наследство.
- ↑ а б в г д Извадка от ЛКД на ген.-майор Георги Стефанов МИЛУШЕВ – Началник на УБО-ДС // desehistory.com. desehistory.com, 2012. Посетен на 5 ноември 2017.
- ↑ а б Методиев 2015, с. 633.
- ↑ а б Христо, Христов. Тодор Живков. Биография. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0586-1. с. 17.
- ↑ Методиев 2015, с. 634.
- ↑ а б в г Методиев 2015, с. 635.
- ↑ Методиев 2015, с. 636.
- ↑ а б Методиев 2015, с. 638.
- ↑ а б в Методиев 2015, с. 639.
- ↑ Методиев 2015, с. 641.
- ↑ Методиев 2015, с. 641 – 642.
- ↑ а б Методиев 2015, с. 642.
- ↑ Методиев 2015, с. 642 – 643.
- ↑ а б в г д Методиев 2015, с. 643.
- ↑ Методиев 2015, с. 643 – 644.
- ↑ а б в г Методиев 2015, с. 644.
- ↑ Ф. 1Б; оп. 65; а.е. 93, Запис от пленум на ЦК на БКП, състоял се на 13 и 14 декември 1988 г. (IIІ том), с. 1 – 16.
- ↑ Методиев 2015, с. 644 – 645.
- ↑ а б Методиев 2015, с. 645.
- ↑ https://plus.cobiss.net/cobiss/bg/bg/bib/1241047524#full
- ↑ Биография на Георги Милушев
- ↑ Указ№ 2953 от 6 септември 1985 и МЗ-565 от 7 септември 1985
- ↑ Методиев 2015, с. 637.
- Цитирани източници
- Методиев, Момчил и др. Държавна сигурност: предимство по наследство. София, Институт за изследване на близкото минало, 2015. ISBN 978-954-28-1937-0.
|
- Генерали от Държавна сигурност
- Български бизнесмени след 1989
- Хора от област Хасково
- Възпитаници на Националния военен университет „Васил Левски“
- Възпитаници на УНСС
- Хора, свързани с Възродителния процес
- Носители на орден „Народна република България“ I степен
- Генерал-майори от НРБ
- Членове на ЦК на БКП
- Търговски представители на България
- Български мемоаристи