Георгиос Ласанис
| Георгиос Ласанис Γεώργιος Λασσάνης | |
| гръцки революционер и политик | |
 | |
| Роден |
1793 г.
|
|---|---|
| Починал | 1870 г.
|
| Георгиос Ласанис в Общомедия | |
Георгиос Ласанис (на гръцки: Γεώργιος Λασσάνης) е гръцки учител и политик, участник в Гръцката война за независимост за освобождаване от османска власт, генерал и министър,[1] а също и писател, драматург и поет.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в 1793 година в Кожани, Османската империя в семейството на виден търговец. Докато е още малък, баща му умира на връщане от търговско пътуване до Виена. Начално образование получава в Кожани. На 20 години емигрира в Пеща, където работи в компанията на своя съгражданин Такиадзис. В 1813 година заминава за Лайпциг, където учи във Философския факултет. След завърщването си заминава за Русия. В Москве е посветен в тайното гръцко революционно общество Филики Етерия. В 1818 година заминава за Одеса, където преподава в търговското училище на гръцката община.
В 1819 година в Одеса е поставена пиесата на Ласанис „Елада и чужденецът“», в която Ласанис също така играе. На премиерата присъства градоначальникът Александър Ланжерон, който поздравява Ласанис като драматург и актьор. Пиесата е посрещната с ентузиазъм, отбелязан и от виенското гръцко списание „Ермис о Логиос“. В същата година в Одеса е поставена трагедията на Ласаниса „Хармодий и Аристогейтон“.[2]
През 1820 г. напуска Одеса, за да помогне на гръцкия революционер Александър Ипсиланти. Ласанис взима участие в съвещанието на 5-7 октомври 1820 година в Измаил[3] и на 16 февруари 1821 година в дома на сестрата на Ипсиланти, в Кишинев, където е прето окончателното решение за начало на въстанието.[4] Ласанис е сред етеристите, които минават Прут на 21 февруари 1821 година заедно с Ипсиланти, който провъзгласява началото на революцията.[5] Със заповед от 25 февруари Ипсиланти назначава Ласаниса за свою адютант.[6] Ласанис участва в сражението при Драгашани, където загива цвета на гръцкото студентство в Русия, Австрия и Влахия. След поражението, Ласанис е изпратен в Ротен Турм, Трансилвания, където получава от австрийците разрешение за транзит през тяхна територия за Ипсиланти и съпровождащите го 7 революционери.[7] Вместо обещания транзит, Ипсиланти и спътниците му са арестувани и прекарват две години в крепостта Мукачево, а в 1823 година са преместени в крепостта Терезин в Бохемия.[8]
След 7 години в австрийски затвори, етеристите са пуснати на свобода на 22 ноември 1827 година след намеса на новия руски император Николай I. Александър Ипсиланти умира на 19/31 януари 1828 година във Виена в ръцете на любимата си княгиня Констанция Разумовска и Ласанис. Пред смъртта му Ласанис му чете новината, че Йоанис Каподистрияс вече е на Малта и се отправя към Гърция. В отговор Ипсиланти успява да каже „Слава Богу“.[9]
След смъртта на Ипсиланти, Ласанис през Франция се добира до сражаваща се Гърция и взима участие в последните боеве на Освободителната война в Средна Гърция под командването на Димитри Ипсиланти. В май 1829 година е командир на гарнизона в Тива.[10]
След създаването на гръцката държава Ласанис е генерал инспектор на армията на Източна Гърция, а през 1837 г. става министър на финансите в първото правителство на крал Отон.[11] Умира през 1870 година в Атина.
Ласанис е автор на учебници, пиеси, стихове и исторически текстове, политически трактати и преводи.
Домът на Ласанис се намира на един площад в центъра на Кожани, който носи името му. Днес домът му е превърнат в градската картографска библиотека. В края на лятото в Кожани се организира фестивал „Ласания“, с концертни, спортни и театрални събития. Домът му в Атина, където Ласанис прекарва последните си години, също е исторически паметник и от 1991 година в него е разположен Музеят на гръцките народни музикални инструменти[12] Баскетболният клуб на Кожани се казва „Ласанис“.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Dakin, Douglas. The Unification of Greece 1770—1923, ISBN 960-250-150-2, page 465.
- ↑ Δημήτρης Φωτιάδης, Η Επανάσταση του 21, ΜΕΛΙΣΣΑ 1971, τομ Ά, σελ. 271.
- ↑ Δημήτρης Φωτιάδης, Η Επανάσταση του 21, ΜΕΛΙΣΣΑ 1971, τομ Ά, σελ. 356.
- ↑ Δημήτρης Φωτιάδης, Η Επανάσταση του 21, ΜΕΛΙΣΣΑ 1971, τομ Ά, σελ. 382.
- ↑ Δημήτρης Φωτιάδης, Η Επανάσταση του 21, ΜΕΛΙΣΣΑ 1971, τομ Ά, σελ. 385.
- ↑ Δημήτρης Φωτιάδης, Η Επανάσταση του 21, ΜΕΛΙΣΣΑ 1971, τομ Ά, σελ. 388.
- ↑ Δημήτρης Φωτιάδης, Η Επανάσταση του 21, ΜΕΛΙΣΣΑ 1971, τομ Ά, σελ. 428.
- ↑ Δημήτρης Φωτιάδης, Η Επανάσταση του 21, ΜΕΛΙΣΣΑ 1971, τομ Ά, σελ. 431.
- ↑ Δημήτρης Φωτιάδης, Η Επανάσταση του 21, ΜΕΛΙΣΣΑ 1971, τομ Ά, σελ. 434.
- ↑ Δημήτρης Φωτιάδης, Η Επανάσταση του 21, ΜΕΛΙΣΣΑ 1971, τομ Δ, σελ. 175.
- ↑ Στέφανος Π. Παπαγεωργίου, Απο το Γένος στο Έθνος 1821—1862, ISBN 960-02-1769-6, σελ. 381.
- ↑ Μαρία Αυγούλη, Τα μουσεία της Πλάκας, Εφημ. Καθημερινή/Επτά Ημέρες, 23.6.1996.
