Гечкинли
| Гечкинли Geçkinli | |
| — село — | |
  Гечкинли  Гечкинли | |
| Страна |  Турция |
|---|---|
| Регион | Мармара |
| Вилает | Одрин |
| Надм. височина | 144 m |
| Население | 814 души (2000) |
| Пощенски код | 22560 |
Гечкинли или Гечкенли (на турски: Geçkinli) е село в европейската част (Източна Тракия) на Турция, околия Сюлеоолу, вилает Одрин. Селото е разположено на 25 км източно от град Одрин и на 9 км от околийския център Сюлеоолу.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Гечкинли е българско село в Одринска кааза на Османската империя. В 1830 година то има 120 български къщи, в 1878 - 84, а в 1912 – 154.[1]
Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Гечкинли (Ghetchkinli) е село в Нахия Чоке на Одринска каза с 84 домакинства и 394 жители българи.[2] В селото има българско училище, в което в края на 90-те години на 19 век преподава Димитър Даков, организирал в Гечкинли и революционен комитет на ВМОРО.[3][4]
До 1912 година жителите на Гечкинли обработват както свои земи, така и чифлишки, принадлежащи на мюсюлмански земевладелци.[5] Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 86 екзархийски български семейства с 436 души.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Гечкинли са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7] Селото е арена на бойни действия между българската и османската армия в хода на Лозенградската операция през октомври 1912 година.
Българското население на Гечкенли се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година. Бежанците от Гечкенли са настанени в селата Якезли (16 семейства), Скеф (13 семейства), Ахлатли (11 семейства), Окчилар, Бей махле, както и в Бургас.[8]
Демография[редактиране | редактиране на кода]
| Население на селото по години[9] | |
|---|---|
| 2000 | 814 |
| 1997 | 773 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Гечкинли
Никола Георгиев (1877 - ?), участник в Илинденско-Преображенското въстание в Одринско с четата на Кръстьо Българията,[10] македоно-одрински опълченец, 20-годишен, 4 рота на 10 прилепска дружина, 3 рота на 11 сярска дружина[11]- Иван Костадинов, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, 3 рота на 11 сярска дружинаа[12]
- Руси Радев, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина[13]
- Починали в Гечкинли
- Александър Дим. Мишев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война на 9 октомври 1912 година[14]
- Иван Атанасов Костов, български военен деец, поручик, загинал през Балканската война на 9 октомври 1912 година[15]
- Иван Минчев Живодеров, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война на 9 октомври 1912 година[16]
- Исак Яков Станишев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война на 9 октомври 1912 година[17]
- Митрофан Пошев, български военен деец, подполковник, загинал през Балканската война на 9 октомври 1912 година[18]
- Петър Димитров Златарев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война на 9 октомври 1912 година[19]
- Стефан Ив. Димитров, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война на 9 октомври 1912 година[20]
- Стоян Андонов Мумджиев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война на 9 октомври 1912 година[21]
- Тодор Начев Димитров, български военен деец, капитан, загинал през Балканската война на 9 октомври 1912 година[22]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 271.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 28-29.
- ↑ Браянов, Тодор, Илия Славков, „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968 г., стр. 312 - 313.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 41.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 - 1944. Т. I, част втора: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 101.
- ↑ Любомиръ Милетичъ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918, стр.298.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 837.
- ↑ Райчевски, Стоян. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV-ХХ век, София 2002, с. 208, 246, 250, 255-256, 272, 276.
- ↑ ((tr))Информация за селото[неработеща препратка]
- ↑ Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 162.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 364.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 590.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 8
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 4
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 72
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 190
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 10, л. 99
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 12, л. 104
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 14, л. 79
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 14, л. 149
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 15, л. 49