Гоблен

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Гоблѐн е вид декоративна картина, изтъкана или бродирана.

Техниката на тъкания гоблен е известна още в Древен Египет (1400 г. пр.н.е.). Нишките могат да бъдат от боядисан памук, коприна, вълна и даже от сребро и злато. Късното название „гоблен“ идва от манифактурата на братята Гоблен (Manufacture des Gobelins), основана в Париж през 1601 г. Известни са също големите стенни килими-пана, тъкани през 16 век в Арас, Фландрия.

Фрагмент на гоблен от прочутата серия „Дамата с еднорога“. Краят на 14 в. Париж, Музей Клюни

С появяването на машинно тъкани гоблени (жакардови) през втората половина на 19 в. ръчното производство запада. Около 1900 г. Уилям Морис става прочут с гоблени-пана. В средата на 20 век Жан Люрса реформира изкуството на ръчно тъкания гоблен.

В годините преди Втората световна война в България добиват голяма популярност гоблените на германската фирма Вилер (Wieler), предназначени за домашно бродиране.

Съвременни майстори[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Lacordaire, Notice historique sur les manifactures imperiales de tapisserie des Gobelins et de tapis de la Savonnerie, Париж, 1868
  • E. Muntz, La Tapisserie // „Bibliotheque de l’enseignement des beauxarts“
  • Савицкая В. Превращения шпалеры, Москва 1995. ISBN 5-269-00294-9
  • Негневицкая О. Основные приёмы ручного ткачества / Превращения шпалеры, Москва 1995 ISBN 5-269-00294-9
  • Дворкина И. Гобелен за десять вечеров, Москва 1998; 2006