Гордостта на янките

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гордостта на янките
The Pride of the Yankees
РежисьориСам Ууд
ПродуцентиСамюъл Голдуин
СценаристиДжо Суерлинг
Херман Манкевич
Базиран напо история
на Пол Галико
В ролитеГари Купър
Тереза Райт
Бейб Рут
Уолтър Бренан
МузикаЛий Харлайн
ОператорРудолф Мате
МонтажДаниел Мандел
Филмово студиоSamuel Goldwyn Productions
РазпространителRKO Radio Pictures
Жанрдрама
биографичен
Премиера15 юли 1942
Времетраене128 минути
Страна САЩ
Езиканглийски
Цветностчерно-бял
Приходи3 671 000 щ.д.
Външни препратки
IMDb Allmovie
Гордостта на янките в Общомедия

„Гордостта на янките“ (на английски: The Pride of the Yankees) е американска драма, биографичен филм, излязъл по екраните през 1942 година, режисиран от Сам Ууд с участието на Гари Купър и Тереза Райт в главните роли.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Кадър от филма

Лу Гериг е млад студент от Колумбийския университет, неговата старомодна майка иска той да учи упорито и да стане инженер, но младият мъж има дарба за бейзбол. Спортен журналист се сприятелява с Гериг и убеждава скаут да дойде да го види как играе. Майка му се разболява, а Гериг подписва договор с отбора, който винаги е почитал Ню Йорк Янкис, за да плати болничните сметки на майка си. С помощта на баща си той се опитва да запази промяната в кариерата си в тайна от майка си.

Гериг си проправя път през второстепенните лиги и се присъединява към янките. Неговият идол Бейб Рут, отначало е снизходителен и пренебрежителен към новобранеца, но неговата силна, последователна игра печели Рут и останалата част от отбора. Гериг несъзнателно е включен от съотборниците му в шеги срещу Рут в отборния влак.

Елинор (дъщерята на магната за хот-дог на стадиона), се подиграва на Герик по време на мач. По-късно обаче на вечеря в ресторант те се опознават, което води до връзка, а след това и годеж. Майката на Гериг, която все още не е приела факта, че синът й няма да бъде инженер, не приема добре тази новина. Гериг най-накрая се изправя срещу нея и се жени за Елинор.

Янките стават най-доминиращият отбор в бейзбола, а Гериг става любимец на феновете. Баща му и напълно обърналата се майка посещават мачовете и аплодират сина си. Гериг посещава инвалидизирано момче на име Били в една болница. Той обещава да направи два хоумръна в една игра от Световните серии в чест на момчето - след това изпълнява обещанието си.

Гериг вече е „Железният кон“, национален герой на върха на кариерата си с множество фенове, много верни приятели и обожавана съпруга. Тогава той започва да забелязва, с нарастваща тревога, че силите му бавно отслабват. Въпреки че той продължава да играе, физическото му състояние продължава неумолимия си спад. Един ден, в Детройт, той казва на мениджъра на Янкис Джо Маккарти, че вече е в ущърб на отбора и сам иска да се оттегли. След преглед лекарят му съобщава ужасна новина: Гериг има рядко, нелечимо заболяване и живее много кратко.

Малко по-късно, в Деня на Лу Гериг на стадион Янки, вече порастналият Били (инвалидизираното момче), открива Гериг и му показва, че се е възстановил напълно, вдъхновен от примера на своя герой и изпълненото обещание от двама хоумръна. След това, докато Елинор тихо плаче на трибуните, Гериг се обръща към феновете: „Всички хора казват, че съм имал лоша почивка. Но днес... днес смятам себе си за най-щастливия човек на Земята“.

В ролите[редактиране | редактиране на кода]

Актьор Роля
Гари Купър Лу Герик
Тереза Райт Елинор Туичъл Гериг
Бейб Рут Себе си
Уолтър Бренан Сам Блейк
Дан Дюрия Ханк Ханеман
Елза Янсен майката на Гериг
Лудвиг Щьосел бащата на Гериг
Вирджиния Гилмор Мира [1]

Награди и номинации[редактиране | редактиране на кода]

„Гордостта на янките“ е сред големите заглавия на 15-ата церемония по връчване на наградите „Оскар“, където е номиниран за отличието в 10 категории, включително за най-добър филм.

Филмът е поставен от Американския филмов институт в някои категории както следва:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]