Групиране на попаденията

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вляво: Висока точност, но ниска групировка. Вдясно – Висока групировка, но ниска точност.

Групиране на попаденията на оръжието (също групиране, групировка, кучност на попаденията) – свойство на оръжието да групира точките на паденията (разривите) на снарядите (ракети, куршуми и др.) на някаква ограничена площ. Един от основните показатели за качествата на оръжията[1].

Определението Групиране може да се формулира по различен начин, в зависимост от областта на използване и начина на използване. Даденият термин широко се използва в стрелковото оръжие, бойната авиация, артилерията и метателното оръжие. Също е използван за описване на свойствата на боеприпасите.

Различия в понятията[редактиране | редактиране на кода]

При стрелковото оръжие групиране на стрелбата – е способността на оръжието да поразява цели при единична и автоматична стрелба, като главният критерии при това е не точността на оръжието, а съвкупното разстояние между всяко последващо попадение в мишената. Колкото по-малко е то, толкова по-голямо е групирането на стрелбата. Следва да се отбележи, че тази оценка е особено обективна за оръжието, което е на стойка, при това не е напълно достоверна при водене на стрелба от стрелец, и затова може да се оценява само средностатистически. С цел отстраняване на човешкия фактор се използва стрелбата от стойка – масивен държач, който не позволява на оръжието да се премества по време на изстрела.

При бойната авиация и артилерията групирането на стрелбата определението е съвкупно и подобно на това, което се използва към стрелковото оръжие, но при това се отчитат и свойствата на боеприпаса.

При метателното оръжие групирането е способност на метателното оръжие да групира точките на попаденията при стрелба на еднакви позиции на прицела.

Като свойства на боеприпаса групирането е способност да се порази определен участък от полигона с единица или група боеприпаси с наличие на различни способи за поразяване: осколки, шрапнели, касетъчни боеприпаси и т.н.

При този способ основен критерии на оценката е разстоянието на разхвърлянето на снарядите и техните отделни части относително точката на попадение и тяхното равно отстояние от нея, а също и плътността на покритие с поразяващи елементи на периметъра.

Качество на оръжието[редактиране | редактиране на кода]

Групирането на попаденията от стрелбата е двойствен термин. От една страна, при предпоставка, че оръжието работи идеално, това е показател за качество за работата на стрелеца[2]. Даже при изместен прицел добрия стрелец ще демонстрира добро групиране. От друга страна – то характеризира качеството на самото оръжие. Свойството на оръжието да групира точките на попаденията на куршумите, снарядите, ракетите, и тем подобни в една точка при стрелба с еднакъв прицел е групировката. Колкото са по-групирани резултатите спрямо центъра, толкова по-голямо е групирането на стрелбата.

Оръжие, което няма групирана стрелба от стойка, по принцип е невъзможно да се пристреля. Т.е. снайперската винтовка с добро групиране, непопадаща в 5 cm кръг на разстояние 100 m е възможно да се юстира, а ловната пушка 12 калибър с кръгъл куршум в аналогична ситуация никога няма уверено да поразява мишената.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Советская военная энциклопедия Кучность боя оружия
  2. СТРЕЛЬБА > Что есть кучность, что есть точность... // // airgun.ru. Архивиран от оригинала на 2011-07-10. Посетен на 2012-1-21.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Кучность боя оружия“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​