Гъсеница
.jpg)
.JPG)
Гъсеницата е ларвата на насекомите от разред Пеперуди.
Повечето гъсеници са растителноядни, но не съвсем всички – около 1% са насекомоядни, дори канибалистични. Някои се хранят с други животински продукти, като например дрешните молци, които се хранят с вълна или Ceratophaga vastella, които се храня с копита и рога на мъртви копитни животни.
Гъсениците обикновено ядат ненаситно и много от тях представляват сериозни селскостопански вредители. Всъщност, много молци са по-познати именно във вида си на гъсеници, поради пораженията, които причиняват на селскостопанските култури, докато в развита форма те не са преки вредители. От друга страни, различни видове гъсеници са ценни източници на коприна или се използват за храна или контролиране на вредни растения.
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Гъсениците имат меки тела, които могат да растат бързо между смените на обвивките. Размерът им варира в зависимост от вида, от 1 mm до 14 cm.[1] Някои ларви на видове от разреда Ципокрили могат да приличат досущ като гъсеници. И макар те да приличат на такива, те се отличават по наличието на крайници върху всеки коремен сегмент, липсата на кукички по крайниците и чифт издадени прости очи на главата.[2]
Гъсениците на пеперудите могат да се различат от останалите ларви по:
- броя чифтове крайници – гъсениците имат максимум 5 чифта;
- броя прости очи – гъсениците обикновено имат по 6;
- наличието на кукички по крайниците;
- Y или V-образна структура на главата.
През 2019 г. гъсеница на молец от семейство Geometridae, датираща от еоцен (преди около 44 млн. години), е намерена запазена в балтийски кехлибар кехлибар.
Защити[редактиране | редактиране на кода]
Много животни се хранят с гъсеници, тъй като са богати на протеини. Поради тази причина, гъсениците са еволюирали и са развили различни защитни механизми. Освен това, те са развили и защити срещу физически условия, като например студено, горещо или сухо време. Гъсениците на арктически видове като Gynaephora groenlandica се сгряват, като се струпват заедно[3] и изпадат в зимен сън.[4]
Понякога, самият вид на гъсеницата може да отблъсне потенциалния хищник – маркировката ѝ и определени части на тялото ѝ могат да изглеждат отровни или по-големи на вид, като по този начин изглеждат заплашително или като неядивни. Някои гъсеници действително са отровни, докато други само имитират опасност. Много гъсеници са така оцветени, че се сливат с околната среда, приличайки на растенията, с които се хранят. Така например, гъсениците на Nemoria arizonaria се излюпват зелени през пролетта или тъмно оцветени през лятото. Диференциалното развитие е свързано със съдържанието на танини в диетата.[5]
Други гъсеници разполагат с бодлива четина с връхчета, които се откъсват и дразнят кожата и лигавицата.[2] Въпреки това, някои птици (като например от семейство Кукувицови) поглъщат дори и най-косматите гъсеници. Някои гъсеници се сдобиват с токсини от растенията, които ги правят неапетитни за повечето им хищници. Гъсениците от рода Lonomia са сред най-отровните в света – отровата им е противосъсирващо вещество, което е достатъчно мощно, за да убие човек чрез кървене.[6] Някои гъсеници могат да повръщат стомашни сокове по посока на нападателя, докато тези от семейство Лястовичи опашки произвеждат лоша миризма.
Някои гъсеници получават защитата на други животни, с които се свързват, като например мравки. Така например, гъсениците на семейство Синевки са особено известни с това – те комуникират с мравките чрез вибрации и обикновено им се отплащат с храна.[7] Съществуват и „стадни“ гъсеници, като някои от тях образуват дълги вериги с цел да се придвижват между дърветата над земята. Главата на първата гъсеница е видима, но тези на останалите зад нея остават скрити.[8]
Четината на гъсениците най-често предизвиква обриви у хората
Поведение[редактиране | редактиране на кода]
Гъсениците са известни с ненаситното си ядене на листа. Повечето видове сменят кожата си 4 – 5 пъти, докато тялото има расте, накрая превръщайки се в какавида, от която се развива възрастния индивид.[9] Гъсениците растат много бързо, като например тези на Manduca sexta нарастват десеткратно за по-малко от 20 дни.
Повечето гъсеници са растителноядни, като много от тях са ограничени от хранен само върху едно растение. Други се хранят с детрити, а трети са хищни, хранейки се с гъсениците на други видове. Някои се хранят с яйцата на насекоми или паразитират.[10] Тези на Hyposmocoma molluscivora използват копринени капани, за да улавят охлюви.[11]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Hall, Donald W. Featured Creatures: hickory horned devil, Citheronia regalis // септември 2014. Посетен на 19 септември 2017.
- ↑ а б Scoble, MJ. 1995. The Lepidoptera: Form, Function and Diversity. Oxford Univ. Press. ISBN 0-19-854952-0
- ↑ Behavioral thermoregulation in the freeze-tolerant arctic caterpillar, Gynaeophora groenlandica // J. Exp. Biol. 138 (1). 1988. с. 181 – 193.
- ↑ Selection of overwintering microhabitats used by the arctic woollybear caterpillar, Gynaephora groenlandica // Cryo Letters 24 (3). 2003. с. 191 – 200.
- ↑ Greene, E. A Diet-Induced Developmental Polymorphism in a Caterpillar // Science 243 (4891). 1989. DOI:10.1126/science.243.4891.643. с. 643 – 646. Архивиран от оригинала на 2017-08-10.
- ↑ A case of hemolysis resulting from contact with a Lonomia caterpillar in southern Brazil // American Journal of Tropical Medicine and Hygiene 74 (5). 2006. DOI:10.4269/ajtmh.2006.74.807. с. 807 – 809.
- ↑ Lycaenid butterflies and ants. Australian museum (2009-10-14).
- ↑ Terrence Fitzgerald. Pine Processionary Caterpillar // Web.cortland.edu. Посетен на 8 май 2013.
- ↑ Monarch Butterfly Архив на оригинала от 2013-08-25 в Wayback Machine.. Scienceprojectlab.com.
- ↑ Pierce, N.E. Predatory and parasitic Lepidoptera: Carnivores living on plants // Journal of the Lepidopterists' Society 49 (4). 1995. с. 412 – 453.
- ↑ Rubinoff, Daniel и др. Web-spinning caterpillar stalks snails // Science 309 (5734). 2005. DOI:10.1126/science.1110397. с. 575.
|
