Гюргево (община Ковин)

Гюргево
Скореновац
	Гюргево Скореновац
	Изглед от Гюргево
	Гюргево Координати: 44°45′32″ с. ш. 20°54′10″ и. д. / 44.758889° с. ш. 20.902778° и. д.
Страна	Сърбия
Окръг	Южнобанатски окръг
Община	Ковин
Надм. височина	73 m
Население	2501 души (2002)
Пощенски код	26228
Телефонен код	013
МПС код	KO
	Гюргево в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Гюргево.

Гюргево (на сръбски: Скореновац или Skorenovac; на унгарски: Székelykeve; на немски: Skorenowatz) е село, разположено в община Ковин, Южнобанатски окръг на Автономна област Войводина, Република Сърбия.

Най-близките градове са Ковин - 6 км, Панчево - 30 км и Белград – 46 км.

История[редактиране | редактиране на кода]

Село Гюргево е основано през 1869 между село Банатски Брестовац и река Дунав. Селото е основано от унгарски семейства (Palóc), които идват от: Банатско Ново Село (Újfalu), Арменовци (Ürményháza) и Шандорфалва (Sándorfalva), имало е и няколко семейства, дошли от околността на Сегед (Szeged) и Банатски Душановац (Szőlősudvarnok/Rogendorf). В Гюргево през 1869 година е имало 396 души население. По-късно, през 1883 година, идват 645 секеи, и така общото население на Гюргево наброява около 2000 души. През този период, поради отсъствието на диги около реката, всяка година Дунав е излизал от коритото си и е нанасял големи щети на селото и обработваемото му землище. Тази постоянна заплаха от наводнения кара жителите му да се преместят на друго място. Малка група от тях се преселват в Иваново.

Новото село Гюргево е основано през 1886 година, по времето на Франц Йосиф I - император на Австро-Унгария, и е носило името Секейкеве (Székelykeve). Основното население на селото са заселилите се секеи, дошли от Буковина. Заедно с тях в Гюргево се заселват и известен брой немски семейства от Пландище (Zicsifalva) и Плочице (Plosic) и банатски български семейства от Стар Бешенов.

Според унгарската статистика от 1910 година броят на българите в Гюргево е бил 400 души. Данни, предоставени през 1935 година на българския пълномощен министър в Белград Димо Казасов, посочват 120 български къщи или 500 българи в Гюргево. По това време църквата в селото е обща за българи и унгарци. До 1934 година всяка трета неделя в нея се служи на банатски български. През 1936 година кмет на селото е българинът Франц Ганчов, чийто баща също е бил кмет.

Исторически названия на района:

Zkorenovetz Terra – (1412)
Zkorenocz Puszta -
Villa Regalis – (1428)

Названия на селото:

Гюргево – българско име, дадено му при основаването на селото (1869-1883)
Надьдьордфалва (Nagygyörgyfalva) – „Голямо Гюргево“ (1883 - 1886)
Скореновац (Skorenowatz) – (използвано от немците през различни периоди)
Секейкеве – (Székelykve) – (1886-1922)
Скореновац (Skorenovac) – (от 1922)

Население[редактиране | редактиране на кода]

Година	Брой	унгарци	немци	българи	сърби	словаци	югославяни
1890	2510	Н/П	Н/П	Н/П	Н/П	Н/П	0,00%
1910	4541	73,31%	11,94%	9,69%	1,26%	2,53%	0,00%
1921	4195	81,83%	7,34%	10,27%	0,36%	0,05%	0,00%
1948	4465	84,46%	0,70%	11,22%	3,18%	0,05%	0,00%
1991	3213	80,36%	0,15%	2,53%	9,40%	0,03%	3,36%
2002	2501	86,71%	0,07%	2,99%	5,47%	0,00%	1,04%

Празници и обичаи[редактиране | редактиране на кода]

Свети Стефан (Szent István) – селски празник „Кирбай“, който се празнува всяка година на 20 август.
Машкаре (Farsang) – карнавален празник, който се провежда през февруари. На него младежите от селото се маскират в животински кожи, носят звънци и гонят „злите духове“. Веселбата на младежите продължава през цялата нощ. Този празник е особено почитан до към 60-те години на 20 век.
Баба Марта – обичай, тачен преди всичко от банатските българи в селото.