Дагоберт II

Дагоберт II
крал на Австразия
Дагоберт II
Управление	676-23 декември 679
Наследил	Хилдерих II
Наследник	Теодорих III
Лични данни
Роден	652 г. Австразия, Франкска империя
Починал	23 декември 679 г. Стене, Франция
Семейство
Династия	Меровинги
Баща	Сигиберт III
Майка	Химнехилда
Дагоберт II в Общомедия

Дагоберт II (на немски: Dagobert II.; * 652; † 23 декември 679) е крал на Австразия (676 – 679) и син на Сигиберт III. Той е последния от династията на Меровингите.

Майордом Гримоалд Стари го отвлича след смъртта на баща му през 656 г. и го изпраща в манастир в Ирландия. По-късно той отива в Англия, където е възпитаван в кралския двор. През 676 г. той е извикан от благородниците да се възкачи на трона в Австразия. На Пипин Ерсталски той дава да се грижи за управлението, а той се занимава със строене на църкви и манастири.

Управление

След възкачването си на трона Дегобер се показал като добър наследник на Хлодвиг и установил порядък в държавата, която била разкъсвана от анархия и безпорядък.

Говори се че по време на управлението си той натрупал и скрил от своите врагове несметните богатства на Меровингите. И до наши дни иманяри и археолози се опитват да ги открият, но без успех за сега.

Убийството на Дагоберт

Има теория че крал Дагобер II станал жертва на заговор. За три години в които бил на трона Дагобер успял да натрупа значителен брой врагове, които да искат смъртта му. Един ден докато Дагобер бил на лов в гората близо до Вердюн кралят се почувствал изтощен и спрял на сянка под едно дърво до горски ручей, където задремал. Тогава един от неговите слуги, предполага се че бил и негов кръщелник, се промъкнал и забил копие в окото му с което го убил и приключило царуването на Дагоберт II.

Загадка

През 5 век Рен льо Шато се казва Реде и е столица на вестготите – германското племе, което се смята, че е наследило тайните и съкровищата на Соломоновия храм, както и има теория, че последния им крал Дагоберт II е пряк потомък на Иисус. За него още пише и известният писател Дан Браун в своята книга „Шифърът на Леонардо“. Някои изследователи смятат че след убийството на „наследника Христов“, оцелял неговият невръстен син, който бил скрит от инквизицията.