Джалалабадска област

Джалалабадска област Жалал-Абад областы
Страна	Киргизстан
Адм. център	Джалал Абад
Площ	33 700 km²
Население	1 214 400 души (2019) 36 души/km²
Райони	8 + 4
Областен управител	Жусупбек Шарипов
Джалалабадска област в Общомедия

Таш Комур, Джалалабадска област, изглед от Крокодиловата планина

Джалалабадска област (на киргизки: Жалал-Абад областы) е една от 7-те области на Киргизстан. Площ 33 700 km² (3-то място по големина в Киргизстан, 16,85% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 1 214 400 души (2-ро място по население в Киргизстан, 19,09% от нейното население). Административен център град Джалал Абад. Разстояние от Бишкек до Джалал Абад 568 km.

Историческа справка

Най-стария град в Джалалабадска област е Джалал Абад, първично утвърден за град през 1877 г. и вторично през 1927 г. Два града Таш Комур и Кок Джангак са признати през 1943 г., Майлуу-Суу през 1956 г., а Каракул през 1977 г. Останалите 3 града са утвърдени за градове след признаването на независимостта на Киргизстан: през 2003 г. Кочкор Ата, през 2004 г. (Кербен) и през 2012 г. (Токтогул). Първично Джалалабадска област е образувана на 21 ноември 1939 г. на базата на бившия Джалалабадски окръг. На 27 януари 1959 г. облостта е закрита и територията ѝ е присъединена към Ошка област. Във връзка с бързо нарастващото население в района на 14 декември 1990 г. областта е вторично образувана на базата на старите граници на първичната Джалалабадска област.

Географска характеристика

Джалалабадска област заема западната част на Киргизстан. На юг и запад граничи с Узбекистан, на север – с Таласка област, на североизток – с Чуйска област, на изток – с Наринска област и на югоизток – с Ошка област. В тези си граници заема площ от 33 700 km² (3-то място по големина в Киргизстан, 16,85% от нейната площ). Дължина от запад на изток 380 km, ширина от север на юг 150 km.

Територията на областта е разположена в пределите на Западен Тяншан, като над 70% от площта ѝ е заета от планински хребети и е почти безлюдна. На север се издига хребета Таласки Алатау (4165 m), на североизток – Сусамиртау (4048 m), на югоизток – северните части на Ферганския хребет (4427 m), на запад, по границата с Узбекистан – Пскемския хребет (4299 m), а източно и успоредно на него – Чаткалския хребет с максимална височина (4503 m, 41°57′27″ с. ш. 71°45′08″ и. д.41.9575° с. ш. 71.752222° и. д.41.9575, 71.752222), най-високата точка на областта. Южвите части на областта попадат в североизточната периферия на Ферганската котловина, като между нея и южните склонове на тяншанските хребети се простират т.нар. „адири“ (ниски предпланински части), заети от обработваеми земи.

Климатът е рязко континентален, засушлив. На височина от 500 до 1000 – 1100 m средната януарска температура е -3 °C, а средната юлска 24 – 27 °C, годишна сума на валежите 500 mm, продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) 210 – 215 денонощия. В пределите на тези височини се намират основните обработваеми и напоявани земи на областта. На височина 2000 – 3000 m средната юлска температура е 11 – 18 °C, зимата е студена и продължителна, а годишната сума на валежите е 400 – 600 mm. Над 3000 m климатът е суров (средна юлска температура под 10 °C), с много малко денонощия с температура над 0 °C.

Всичките реки в областта принадлежат към водосборния басейн на река Сърдаря. От изток на запад, а след изтичането си от Токтогулското водохранилище през областта протича част от средното и цялото долно течение на река Нарин (дясна съставяща на Сърдаря) със своите многобройни къси и бурни притоци. На юг по границата с Андижанска област на Узбекистан преминава малък участък от река Карадаря (лява съставяща на Сърдаря), а в западната част на областта между Пскемския и Чаткалския хребет – река Чаткал (лява съставяща на Чирчик, десен приток на Сърдаря).

В планините до 1500 m растителността е полупустинна (пелин, ефемери, солянка) развита върху сиви почви. Нагоре, до 3000 m са разпространени сухи планински степи, а след това ливадни степи върху планински кестеняви и кафяви почви. По склоновете на Чаткалския и Ферганския хребет са развити орехово-плодни гори, съставени от диви плодови растения: гръцки орех, ябълка, шам Фъстък, бадем, череша, барбарис и др. На височина 3000 – 4000 m са развити субалпийски и алпийски пасища върху планинско ливадни почви. Животинският свят е разнообразен, като е представен от лисица, вълк, язовец, хермелин, кафява мечка, дива свиня, сърна, бодлокож, а по най-високите части – планински козел и снежен барс.

Население, социално-икономически показатели

На 1 януари 2019 г. населението на Джалалабадска област е наброявало 1 214 400 души (19,09% от населението на Киргизстан). Гъстота 36,04 души/km². Градско население 25,2%.; работещи: 390 700 (2008); регистрирани безработни: 18 707 (2008); експорт: 87,1 млн. долара (2008); импорт: 111,5 млн. долара (2008); директни чуждестранни инвестиции (2008): 16.8 млн. долара.

Етнически състав: киргизи 71,82%, узбеки 24,83%, руснаци 0,90% и др.

Административно-териториално деление

В административно-териториално отношение Джалалабадска област се дели на 8 административни района, 8 града, в т.ч. 4 града с областно подчинение и 4 града с районно подчинение и 4 селище от градски тип.

Административно-териториално деление на Джалалабадска област към 1 януари 2019 г.

Административна единица	Площ (km²)	Население (2018 г.)	Административен център	Население (2018 г.)	Разстояние до Джалал Абад (в km)	Други градове и сгт с районно подчинение
Град с областно подчинение
1. Джалал Абад	25	117 200	гр. Джалал Абад	117 200	-
2. Каракул	1050	25 400	гр. Каракул	25 400	175	Кетмен Тьобе
3. Майлуу-Суу	12	25 400	гр. Майлуу-Суу	25 400	91	Кьок Таш
4. Таш Комур	5	41 300	гр. Таш Комур	41 300	112	Къзъл Джар, Шамалди Сай
Административен район
1. Аксийски	3500	131 400	гр. Кербен	28 300	176
2. Алабукински	3054	102 200	с. Ала Бука	17 186	196
3. Базар-Коргонски	1965	171 700	с. Базар Коргон	36 618	33
4. Ноокенски	2336	137 000	с. Маси	15 000	44	гр. Кочкор Ата
5. Сузакски	3019	288 600	с. Сузак	24 049	8	гр. Кок Джангак
6. Тогуз-Тороуски	3816	24 500	с. Казарман	21 678	206
7. Токтогулски	7815	98 800	гр. Токтогул	19 200	289
8. Чаткалски	4608	27 100	с. Каниш Кия	13 880	325