Джулия де Медичи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Джулия Медичи)
Джулия Ромола де Медичи
господарка на Отаяно
Понтормо, Портрет на Мария Салвиати с Джулия де Медичи, ок. 1537 г.
Лични данни
Родена
ок. 1535
Починала
ок. 1588
Семейство
ДинастияМедичи по рождение
Кантелмо и Медичи ди Отаяно по брак
БащаАлесандро де Медичи
МайкаТадеа Маласпина
БраковеФранческо Кантелмо
Бернадето де Медичи
ПотомциАлесандро
Герб
Джулия Ромола де Медичи в Общомедия

Джулия Рòмола де Мèдичи (на италиански: Giulia Romola de Medici) или Джулия ди Алесàндро де Мèдичи (Giulia di Alessandro de Medici; * ок. 1535, Флоренция, Флорентинско херцогство, † ок. 1588, пак там) е извънбрачна дъщеря на флорентинския херцог Алесандро де Медичи и чрез брак господарка на Отаяно.

Познаваме я от портрет, рисуван от Понтормо, изобразяващ Мария Салвиати и дете. Някои изследователи смятат, че то е Козимо I де Медичи, но обикновено се приема, че това е Джулия. Тя е квартеронка по произход. Получава добро образование. Гордее се с принадлежността си към домове Медичи и Маласпина. Покровителства Августинския орден.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Тя е извънбрачена дъщеря на Алесандро де Медичи Мавъра (1510 – 1537), херцог на Пене (от 1522 г.), след това господар на Флоренция (1523 – 1527 и 1530 – 1532) и първи херцог на Флоренция (1532 – 1537), и на Тадеа Маласпина (1505 – 1559), вдовстваща графиня на Скандиано. Нейни дядо и баба по бащина линия са Лоренцо II де Медичи и прислужницата мулатка[1][2] Симонета да Колевекио,[3][4][5][6] или неговият братовчед кардинал Джулио де Медичи, бъдещ папа Климент VII,[1][6][7] и Алфонсина Орсини, а по майчина – Антонио Алберико II, маркиз на Фосдиново и господар на Маса и Карара, и принцеса Лукреция д'Есте от Ферара и Модена.

Има един брат:[8][9][10][11]

Има и една полусестра:

  • Семейството на Джулия
  • херцог Алесандро де Медичи, баща
    херцог Алесандро де Медичи, баща
  • Джулио, брат
    Джулио, брат
  • Лоренцо II де Медичи, вероятен дядо по бащина линия
    Лоренцо II де Медичи, вероятен дядо по бащина линия
  • Джулио де Медичи, вероятен дядо по бащина линия
    Джулио де Медичи, вероятен дядо по бащина линия

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Козимо I де Медичи
Понтормо, Портрет на Алесандро де Медичи, пр. дек. 1535

Родена е във Флоренция. Точната дата на раждането ѝ не е известна. Съществува запис от 5 ноември 1534 г. за кръщение на момиче под името Джулия Ромола, чийто баща е неизвестен.

Година преди раждането на дъщеря си Алесандро поръчва своя портрет на Понтормо (вж. по горе), на който художникът изобразява херцога с рисунка в ръце. Женският профил, изобразен на фигурата, е идентифициран от изкуствоведите като портрет на неговата метреса Тадеа Маласпина. Според някои изследователи Алесандро ѝ подарява този портрет в чест на раждането на второто им дете Джулия.[12]

Мария Салвиати

След убийството на баща ѝ през 1537 г. Джулия с брат ѝ и полусестра ѝ прекарва известно време в манастира Свети Климент (Сан Клементе) във Флоренция. След това те са взети под грижите на семейството на новия херцог на Флоренция Козимо I, който поверява грижите за тях на майка си Мария Салвиати. Скоро Порция е изпратена отново в манастира „Свети Климент“, където става августинска монахиня,[13] а Джулио и Джулия са отгледани с децата на херцога на Флоренция. През февруари 1542 г. тя и Бия, извънбрачната дъщеря на Козимо I, се разболяват сериозно. Джулия оцелява, Бия умира.[14]

Елеонора да Толедо

След смъртта на Мария Салвиати през декември 1543 г. грижите за Джулия преминават към Елеонора Алварес де Толедо, съпруга на Козимо I. В двора във Флоренция Джулия е третирана като принцеса. Благородническият ѝ произход никога не е поставян под съмнение. Тя се гордее с рода си и е наравно с принцовете и принцесите. Получава добро образование. Освен това е обърнато голямо внимание на външния вид. Освен външността тя наследява от баща си и неговия темпераментен характер.[15][16]

Благодарение на усилията на чичо ѝ Козимо I, който ѝ осигурява солидна зестра, през 1550 г. Джулия е омъжена за неаполитанския патриций Франческо Кантелмо, син и наследник на Джовани Джузепе Бонавентура Кантелмо, граф на Алвито и херцог на Пополи. Бракът е бездетен. Останала вдовица през 1556 г.,[17][18] тя често остава при полусестра си Порция, игуменка на манастира „Свети Климент“ във Флоренция. Джулия става дарителка на този манастир и на редица други манастири от Августинския орден.[16][19] На 14 август 1559 г. тя се омъжва повторно за дипломата Бернардето де Медичи, син на Отавиано де Медичи и братовчед на Козимо I. Единственият син на двойката, Алесандро де Медичи, господар на Отаяно, кръстен на дядо си по майчина линия, става генерал от армията на Папската държава и владетел на Борго.[11][20][21][22]

През 1567 г. поради конфликт с Елеонора дели Албици, младата любовница на овдовелия Козимо I, Джулия и вторият ѝ съпруг са принудени да напуснат двора във Флоренция и да се преместят в Кралство Неапол. Според друга версия двойката напуска Флоренция, поддържайки добри отношения с тосканския Велик херцог. През същата година, срещу 50 хил. дуката от Чезаре Гондзага, принц на Молфета, те придобиват владението на Отаяно близо до Неапол, като по този начин полагат основите на нов клон на Медичите - господари, а по-късно и принцове на Отаяно и херцози на Сарно.[23][24] Информацията за Джулия в историята на Дом Медичи датира от 1587 г.[25] За дата на нейната смърт условно се приема 1588 г.[26] Потомците на Джулия де Медичи и на брат ѝ Джулио присъстват в кралските домове на Европа.

Джорджо Вазари, Портрет на Бернардето де Медичи, Музей Боде.

Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]

Омъжва се два пъти:

∞ 1. 1550 за Франческо Кантелмо, граф на Алвито и херцог на Пополи, от когото няма деца

∞ 2. 1559 за Бернардето де Медичи († сл. 1576, Неапол) от клона на господарите и след това принцове на Отаяно[43], от когото има 1 син:

Джулия де Медичи в изкуството[редактиране | редактиране на кода]

Известни са два портрета на Джулия. На портрета на Понтормо тя е изобразена като дете с роднината си Мария Салвиати. Картината се съхранява в Художествен музей „Уолтърс“ в Балтимор, САЩ. Образът на момиче в портрета е открит по време на реставрационни работи през 1937 г. През 1940 г. историкът на изкуството Едуард С. Кинг предполага, че детето на картината е синът на Мария Салвиати – бъдещият херцог на Флоренция и великият херцог на Тоскана Козимо I де Медичи. Въпреки това, през 1955 г. историкът на изкуството Херберт Койтнер открива запис от 1612 г., направен по време на инвентаризация на собствеността на Рикардо Рикарди, първоначално притежавал картината. Твърди се, че портретът на Понтормо изобразява Мария Салвиати с момиче, което не се нарича по име. През 2006 г. изкуствоведът Габриел Лангдън идентифицира образа на момичето като този на Джулия де Медичи. През 2011 г. Майке Фогт-Люрсен предполага, че детето на картината е Бия де Медичи.[26] В момента повечето историци на изкуството са склонни към версията на Габриел Лангдън и наричат ​​картината „първото изображение на момиче от африкански произход в европейското изкуство“.[27]

На друг портрет на Алесандро Алори принцесата е изобразена по време на вдовството си, след погребението на първия ѝ съпруг, неаполитанския патриций Франческо Кантелмо.[28] Портретът е нарисуван от художника в Рим. Малко след това Джулия се омъжва за втори път за Бернардето де Медичи. До 1989 г. картината се приписва на Аньоло Брондзино и се нарича „Дама с камея". Портретът е в колекцията на галерия „Уфици“ във Флоренция.[29]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б Caroline P. Murphy, Murder of a Medici Princess, Oxford, Oxford University Press, 2008, с. 9
  2. ↑ Lilian H. Zirpolo, Michelangelo: A Reference Guide to His Life and Works, Lanham, USA, Rowman & Littlefield, 2020, с. 111.
  3. ↑ Christopher Hibbert, The House of Medici Its Rise and Fall, HarperCollins Publishers, 2012 [1974], с. 471
  4. ↑ John K. Brackett, Race and Rulership: Alessandro de' Medici, First Medici Duke of Florence, 1529-1537, в T.F. Earle e K.J.P. Lowe (a cura di), Black Africans in Renaissance Europe, Cambridge, Cambridge University Press, 2005
  5. ↑ Catherine Fletcher, The Black Prince of Florence. The Spectacular Life and Treacherous World of Alessandro de’ Medici, Oxford, Oxford University Press, 2016, с. 14-18
  6. ↑ а б Ippolita Douglas Scotti, 100 personaggi che hanno fatto la storia di Firenze, Roma, Newton Compton Editori, 2020, с. 144
  7. ↑ The Black Prince of Florence. The Spectacular Life and Treacherous World of Alessandro de' Medici. Oxford, Oxford University Press.
  8. ↑ Langdon G. Medici Women: Portraits of Power, Love and Betrayal from the Court of Duke Cosimo I : Toronto : University of Toronto Press, 2006, с. 41
  9. ↑ Spini G. Alessandro de’ Medici, primo duca di Firenze (итал.). www.treccani.it. — Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 2 (1960
  10. ↑ Ademollo А. Marietta de' Ricci, ovvero Firenze al tempo dell'assedio : [итал.]. — Firenze : Stamperia Granducale, 1841. с. 1022 - 1033
  11. ↑ а б Sims S. Ancient African History A Journey Highlighting Africa’s Past. — New-York : Lulu.com, 2009. с. 102-103
  12. ↑ Walker-Oakes V. Representing the perfect prince: Pontormo’s «ALessandro de Medici» (англ.) // A Journal of Medieval and Renaissance Studies : giornal. — 2001. — No. 32 (1). с. 128-129
  13. ↑ Paoli M. P. Dalla casa alla corte: crescere da principi (итал.). www.fupress.net. — Di madre in figlio: per una storia dell’educazione alla corte dei Medici (2008).
  14. ↑ angdon G. Medici Women: Portraits of Power, Love and Betrayal from the Court of Duke Cosimo I : [англ.]. — Toronto : University of Toronto Press, 2006. с. 42-50
  15. ↑ Langdon G. Medici Women: Portraits of Power, Love and Betrayal from the Court of Duke Cosimo I : [англ.]. — Toronto : University of Toronto Press, 2006. с. 121-124
  16. ↑ а б Ademollo А. Marietta de' Ricci, ovvero Firenze al tempo dell'assedio : [итал.]. — Firenze : Stamperia Granducale, 1841. с. 1023
  17. ↑ Lupis Macedonio M. Cantelmo (итал.). www.genmarenostrum.com. — Libro d’Oro della Nobiltà Mediterranea.
  18. ↑ Langdon G. Medici Women: Portraits of Power, Love and Betrayal from the Court of Duke Cosimo I : [англ.]. — Toronto : University of Toronto Press, 2006, с. 42
  19. ↑ angdon G. Medici Women: Portraits of Power, Love and Betrayal from the Court of Duke Cosimo I : [англ.]. — Toronto : University of Toronto Press, 2006, с. 125
  20. ↑ Langdon G. Medici Women: Portraits of Power, Love and Betrayal from the Court of Duke Cosimo I : [англ.]. — Toronto : University of Toronto Press, 2006. с. 125, с. 133
  21. ↑ Chiusole A. La genealogia delle case piu illustri di tutto il mondo. — Venezia : J.B. Recurti, 1743, с. 564
  22. ↑ Moroni G. Dizionario di erudizione storico-ecclesiastica. — Venezia : Tipografia Emiliana, 1847. с. 87
  23. ↑ Langdon G. Medici Women: Portraits of Power, Love and Betrayal from the Court of Duke Cosimo I : [англ.]. — Toronto : University of Toronto Press, 2006, с. 46, 135, 196
  24. ↑ Miranda Medici G., Liberatore R., Taddei E., Carelli F. Solenni esequie di Luigi de’ Medici di Toscana fatte da Giuseppe de’ Medici duca di Miranda. — Napoli : Stamperia e cartiera del Fibreno, 1830. с. 62
  25. ↑ Langdon G. Medici Women: Portraits of Power, Love and Betrayal from the Court of Duke Cosimo I : Toronto : University of Toronto Press, 2006. с. 40
  26. ↑ а б Vogt-Lüerssen M. The True Faces of the Daughters and Sons of Cosimo I de’ Medici (англ.) // Medicea : giornal. — 2011. No. 10. с. 66—87
  27. ↑ Bindman D.[en], Gates H. L., Dalton K. C. C. From the «Age of Discovery» to the Age of Abolition: artists of the Renaissance and Baroque. — Cambridge, Mass. : Harvard University Press, 2010. — Vol. III. с. 358
  28. ↑ Vogt-Lüerssen M. Giulia de’ Medici, the elder illegitimate daughter of Alessandro de’ Medici (англ.). www.kleio.org
  29. ↑ Langdon G. Medici Women: Portraits of Power, Love and Betrayal from the Court of Duke Cosimo I : [англ.]. — Toronto : University of Toronto Press, 2006. с. 122

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Джулия Медичи“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

     Портал „Италия“         Портал „Италия“          Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „История“         Портал „История“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Джулия_де_Медичи&oldid=11799358“.