Димитриос Лякопулос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Димитриос Лякопулос
Δημήτριος Λιακόπουλος
гръцки революционер
Роден
Починал
1829 г.

Димитриос (Митрос) Лякопулос или Лякос (на гръцки: Δημήτριος, Μήτρος Λιακόπουλος, Λιάκος) е гръцки революционер и военен, герой от Гръцката война за независимост.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в края на XVIII век в катеринското село Като Милия. Произхожда от стария хайдушки род Лякос. Семейството му има връзки със семейството на Адамандиос Николау, в чиято чета е четник. От децата му е известен синът му Анастасиос Лякопулос.

При избухването на гръцката революция в 1821 година Лякопулос действа с Адамандиос Николау. Знамето му е бяло с образа на Свети Георги.[1][2]. През юни 1821 година по заповед на Адамандиос Николау заминава за Халкидика заедно с Константинос Бинос и четиристотин мъже. Там участва в Халкидическото въстание под командването на Емануил Папас. През септември 1821 година, когато бунтовниците претърпяват тежки загуби и са обсадени на Касандра, предпочита да се върне на Олимп, което разгневява Папас.[3]. В 1822 година участва в Негушкото въстание. След разгрома на Негуш, четите на Адамандиос Николау, Гулас Драскос, Тольос Лазос, Константинос Бинос и Митрос Лякопулос се сблъскват с османците при Кастания и Милия. След това на среща в манастира „Свети Дионисий“ решават да напуснат Олимп и Лякопулос, Николау, Драскос и Бинос заедно със семействата си заминават на Скиатос и Скопелос.[4]

В средата на април 1822 г. Лякопулос заедно с Николау, Анастасиос Каратасос, Ангел Гацо, Константинос Думбиотис и Константинос Бинос се установяват в Пелион, където водят няколко последователни битки с османските войски.[5] В края на юни 1822 г. Лякопулос и Теоклитос Фармакидис, Константинос бинос и Каракоста по заповед на Ареопага се опитват да изтласкат османците от района на Халкида. През септември 1822 г. под общото ръководство на Адамандиос Николау, който междувременно е произведен в главнокомандващ на Евбея, разбиват османците при Литуда на Евбея и обсаждат Халкида. Николаос Криезотис отказа да признае Николау като лидер и след кратка гражданска война напуска. В разгара на обсадата на Халкида Одисеас Андруцос настъпва заплашително към метата на Лякопулос и Николау, и двамата вождове заминават на Скиатос, за да се избегне мащабен междугръцки сблъсък.[6] На 12 май 1823 г. Ляколупос с хората си се сражава успешно с Мехмед Решид паша Кютахъ при Лефокастро в Пелион, но под натиска на по-многобройня враг в крайна сметка отстъпва.[7] На 9 октомври 1823 г. Лякопулос с Димитриос Каратасос, Адамандиос Николау, Ангел Гацо, Христофорос Перевос, Константинос Бинос, Георгиос Сиропулос и Йоанис Велендзас се успешно атакуват османската флота на Коджа Мехмед Хюсреф паша при Скиатос. Тогава Лякопулос и Каратасос влизат в конфликт с Николау и го принуждават да се оттегли.[8] На 13 юни 1825 г. участва с 50 мъже в битката при Мили заедно с Димитриос Ипсилантис, Йоанис Макриянис и Карпос Пападопулос.[9][10] Повишен е в лейтенант[11] и е изпратен с Йоанис Папас и Апостолос Василиу начело с 540 мъже на Хидра, за да го защити от възможно нападение на Ибрахим паша[12] На 25 ноември 1827 г. Лякопулос заедно с Анастасиос Каратасос, Гацос, Бинос, Апостолос Василиу и Йоанис Велендзас акостират на Трикери и разбиват османците.[13]

В 1828 година Лякопулос е затворен от Йоанис Каподистрияс в затвора в Егина заради злоупотреби в Северните Споради. На 12 юни 1828 г- Лякопулос заедно с Константинос Думбиотис, Георгиос Зорбас и Стерянос Маринос пишат писмо до Каподистрия и отхвърлят обвиненията в кражба и искат да бъдат освободени, но им е отказано. След прехвърлянето им в затвора в Елевсина Лякопулос успява да избяга и започва пиратски действия в Северните Споради. Премества семейството си от Скиатос на Сирос и преследван от гръцките власти се предава на Омер паша на Евбея, който го установява в Ксирохори. Семейството му е арестувано от гръцките власти и преместено на Скопелос. В крайна сметка след преговори Люкопулос е амнистиран.[14]

Лякопулос освобождава Едипсос, след това преминава във Фтиотида и на 6 ноември 1828 г. освобождава Аталанти.[15] В 1829 година е назначен за петстотник и участва в Битката при Анифоритос, начело с 400 мъже и в Битката при Тива, където и загива.[16][17] След създаването на гръцката държава, семейството му се установява в Аталанти. Успехите на Лякопулос в последните години от революцията в Източна Централна Гърция, изигра решаваща роля в окончателното определяне на границата на новата гръцка държава по време на критичните преговори, довели до Лондонския протокол.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ElKosmos, Οι Σημαίες της Επανάστασης του '21, Άλλες επαναστατικές Σημαίες
  2. EasySchool, Ελληνικές σημαίες
  3. Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών, Η Ελληνική Επανάσταση στη Χαλκιδική, Ο τελευταίος αγώνας, архив на оригинала от 21 юни 2010, https://web.archive.org/web/20100621134934/http://www.serrelib.gr/ethnikes.php?id=1132, посетен на 2 юли 2013 
  4. e-istoria, Θυσίες και προσφορά των σλαβόφωνων της Μακεδονίας στους Εθνικούς Αγώνες, Συμμετοχή στην Επανάσταση του 1821, Καπετάν Διαμαντής Νικολάου - Ολυμπίτης // Архивиран от оригинала на 2012-10-20. Посетен на 2013-07-02.
  5. Άνω Λεχώνια - Πήλιο, Η Επανάσταση στο Πήλιο (6) 1822
  6. Θυσίες και προσφορά των σλαβόφωνων της Μακεδονίας στους Εθνικούς Αγώνες, Συμμετοχή στην Επανάσταση του 1821, Καπετάν Διαμαντής Νικολάου - Ολυμπίτης, архив на оригинала от 7 юли 2010, https://web.archive.org/web/20100707133046/http://clubs.pathfinder.gr/MAKEDONIKOS_AGON/572690, посетен на 2 юли 2013 
  7. Άνω Λεχώνια - Πήλιο, Η Επανάσταση στο Πήλιο (7) 1823
  8. Θυσίες και προσφορά των σλαβόφωνων της Μακεδονίας στους Εθνικούς Αγώνες, Συμμετοχή στην Επανάσταση του 1821, Καπετάν Διαμαντής Νικολάου - Ολυμπίτης, архив на оригинала от 7 юли 2010, https://web.archive.org/web/20100707133046/http://clubs.pathfinder.gr/MAKEDONIKOS_AGON/572690, посетен на 2 юли 2013 
  9. Ηθελημένες ιστορικές διαστρεβλώσεις, Μάχου υπέρ ιστορικής μνήμης Μάνης
  10. Σπουδαστήριο Νέου Ελληνισμού, Απομνημονεύματα Ιωάννη Μακρυγιάννη
  11. Οι εις τα μητρώα των αγωνιστών του 1821, αναγραφόμενοι Μακεδόνες, Γεώργιος Χ. Χιονίδης, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, Θεσσαλονίκη
  12. Βλάσης Αγτζίδης, 1821 – Επανάσταση εθνική, ταξική και θρησκευτική
  13. Θυσίες και προσφορά των σλαβόφωνων της Μακεδονίας στους Εθνικούς Αγώνες, Συμμετοχή στην Επανάσταση του 1821, Αγγελής Γάτσος, архив на оригинала от 7 юли 2010, https://web.archive.org/web/20100707133046/http://clubs.pathfinder.gr/MAKEDONIKOS_AGON/572690, посетен на 2 юли 2013 
  14. Η πειρατεία στα χρόνια της Ελληνικής Επαναστάσεως και η αντιμετώπισή της από τον Καποδίστρια
  15. Μήτρος Λιακόπουλος, 1828, архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304215455/http://www.timerime.com/en/event/1062028/+/, посетен на 2 юли 2013 
  16. Οι εις τα μητρώα των αγωνιστών του 1821, αναγραφόμενοι Μακεδόνες, Γεώργιος Χ. Χιονίδης, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, Θεσσαλονίκη
  17. Αίας ο Λοκρός, Η συμβολή των Ρουμελιωτών Αγωνιστών στον Αγώνα της Ανεξαρτησίας και η στάση της επίσημης Αρχής