Диоксин

Диоксини е обобщен термин на голяма група химични съединения – диоксини и фурани, които общо наброяват 210 представители – от тях 135 са представители на полихлорираните дибензофурани (съкратено означение PCDFs) и 75 са полихлорирани дибензо-диоксини (PCDDs).

Всички те се отличават с висока токсичност.

Тяхната молекулната структура се състои от два шестчленни въглеводородни пръстена (бензолни пръстени), които са свързани помежду си с един кислороден атом (дибезофуран) или с два атома кислород (дибензодиоксан).

Обща характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Полихлорираните дибензодиоксини ПХДД (PCDDs), или просто диоксини, са група от халогенирани органични съединения. В научната литература, названието „диоксини“ се използва за простота и улеснение, защото всяка ПХДД (PCDDs) молекула съдържа характерната за диоксин първична структура. Представители от фамилията на ПХДД (PCDDs) имат свойството да се натрупват в организма на човека и в дивата природа поради своята липофилност, като тази биоакумулация е с доказано тератогенно и мутагенно и предполагаемо канцерогенно въздействие върху човека. Диоксини в малки концентрации се получават при изгарянето на органичен материал в присъствието на хлор, независимо дали под формата на свободни хлорни йони или хлороорганични съединения, така че отделянето на диоксин е широко разпространено и съпровожда редица процеси. Според най-нови данни от Американската агенция за опазване на околната среда – ААООС (U. S. EPA), най-големите източници на диоксини са: комунални съоръжения, използващи въглища/твърдо гориво; общински инсенератори за отпадъци; доменни пещи; дизелови МПС; използваните в земеделието за наторяване канализационни наносни продукти/утайки; дървообработка чрез горене; сметообработка чрез горене. Посочените източници са отговорни за близо 80% от емисиите на диоксин.

Съществуват редица данни за замърсяване на околната среда с диоксини, вследствие на индустриални аварии и повишени емисии; най-ранните подобни инциденти са описани в средата на 18 век, по време на Индустриалната революция.

Токсичност[редактиране | редактиране на кода]

Диоксините попадат в организма основно с алиментарното приемане на мазнини, тъй като това е основното място на акумулирането им както в човешкия, така и в животинския организъм. При човека, високо хлорираните диоксини се натрупват в мастната тъкан, като този процес ограничава изключително както метаболизирането, така и екскрецията им. Установеното време на полуелиминация на високо хлорираните диоксини (4 – 8 хлорни атома) при човека варира от 7.8 до 132 години.

Въздействие върху здравето при хората[редактиране | редактиране на кода]

Експозицията на високи нива от диоксини предизвиква тежка форма на упорито акне при хората, познато като хлор-акне. Контролирано проучване показва повишен риск от възникване на саркома, асоцииран с нискостепенна експозиция на диоксини (4.2 fg/m³), като такава се получава при работата на инсенераторни съоръжения например. Епидемиологичните проучвания показват взаимовръзка между високостепенната експозиция на диоксини и увеличения риск от поява на тумор процеси в организма изобщо. Други неблагоприятни ефекти при хората могат да включват: смущения в развитието на зъбния емайл при деца, възникване на патология в централната и периферната нервна система, смущения в действието на щитовидна жлеза, нарушения в имунната система, ендометриоза, диабет. Диоксините се акумулират в хранителните вериги подобно на други хлорирани съединения, като този процес е известен като био-акумулация. По този начин, дори незначителни нива диоксини в замърсена вода могат да се концентрират до опасни стойности в хранителна верига, посредством дългия им биологичен полуразпад и ниската им водна разтворимост.

Диоксин – мощна отрова за имунната система[редактиране | редактиране на кода]

В своя доклад за преоценка действието на диоксина, Американската агенция за опазване на околната среда – ААООС (U. S. EPA), акцентира неговото директно и индиректно увреждащо действие върху имунната система. В резултат на проучвания с плъхове, мишки, морски свинчета, зайци, добитък, мармозет, маймуни и хора, ААООС обобщава, че дори ниски дози от диоксин, пряко атакуват имунната система.

Диоксинът директно намалява броя на B–клетките (имунни клетки, които след като се образуват в костния мозък, навлизат в кръвообращението и лимфните структури и се противопоставят на чуждите клетки „нашественици“), като индиректно намалява и броят на T–клетките (имунни клетки, които се развиват в тимусна жлеза и циркулирайки в кръвообращение, изпълняват също защитна роля).

Един от важните и вероятни механизми за индиректно повлияване на имунната система е посредством ендокринната система. Известно е въздействието на различни хормони, в това число глюкокортикостероиди, полови хормони, тироксин, хормон на растежа, пролактин върху регулацията на имунния отговор. Важно е да се отбележи, че ТХДД – диоксин, както и други подобни съединения променят активността на тези хормони, като по този начин повлияват имунния отговор. В тази връзка, внезапната експозиция на ТХДД във време, в което се инициира имунен отговор, дори такава, която временно повишава общия му товар в организма, крие риск от обратни въздействия, макар общият товар ТХДД в крайна сметка да е под средния. С други думи, еднократна доза диоксин, в неподходящия момент, може да наруши способността на имунната система да защитава организма.

В допълнение, тъй като ТХДД променя нормалната диференциация на клетките на имунната система и има вътреутробно вредно действие върху развиващата се имунна тъкан, човешкият ембрион може да се окаже крайно уязвим по отношение на имунната функция в дългосрочен план. От всичко казано следва, че диоксинът може да попречи на правилното развитие на имунната система още през вътреутробното развитие на детето, което предполага последствия за цял живот. Проучванията с животни подсказват, че подобни имунотоксични отговори могат да се отключат дори при незначителна експозиция на диоксин22. Диоксинът изглежда е канцероген при риби, гризачи и бозайници, включително при човека. Той може да променя имунната система, така че тя става неспособна да се противопостави на заболяванията.

Диоксинът е мощен имуномодулатор, като в зависимост от стадия на растеж и развитие, действието може да се свързва както с имуносупресия, така и със свръхактивация на имунната система, водещо до автоимунни заболявания и алергии.

Извод[редактиране | редактиране на кода]

Диоксините са широко разпространени замърсители на околната среда, които имат разнопосочно вредно влияние върху човешката имунна система. Имунотоксичност е едно от най-важните неблогоприятни въздействия на диоксините върху здравето. Ограничаване на експозицията от диоксини е важна цел в борбата за опазване на общественото здраве и намаляване на заболяванията, като в същото време е белег за устойчиво обществено развитие. Повече от 90% от въздействието на диоксините се обуславя от храненето, главно чрез месото и млечни продукти, риба и различни мекотели/ракообразни. Световната Здравна Организация, в сътрудничество с Организацията за Храни и Земеделие (FAO), посредством съвместния FAO/WHO Хранителен Кодекс (Codex Alimentarius) и Комисията към него, изработи „Кодекс/Ръководство от практики, за превенция и намаляване на диоксини и диоксиноподобни ПХБ замърсители на храни и фуражи“, където опазването на хранителните източници е от първостепенно значение. Основен подход са мерките, свързани с ограничаване на емисиите от диоксин. Особено важно е избягването на вторичното замърсяване на хранителните източници по протежение на цялата хранителна верига. Добрият контрол и прилагането на утвърдените практики през всички етапи на производствения процес – обработка, дистрибуция и продажба, са от основно значение за наличието на безопасни храни.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]