До (нота)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на до.

До (на латински: do) в солфежа е мнемоническо обозначение на първата степен на естествения звукоред на диатоничната мажорна тоналност и трета в естествения звукоред изобщо. Обозначава се и с латинската буква C. В началото (X – XI век) нотата до е наречена ут (Ut), новото си име получава през XVI век.

Всяка октава съдържа 8 тона и включва долно до и горно до.

Долно до на първата октава (при равномерно темпериран строй) е с честота на звука 261,6 херца.

Разположение на долно до от първа октава при 88-клавишна клавиатура

Графично представяне[редактиране | редактиране на кода]

Нотно разположение на до върху петолинията
Октава Нотен запис
до на втора октава
до на първа октава
до на малка октава
до на първа октава
до на първа октава
до на първа октава