Додулари

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Додулари
Διαβατά
Църковнославянски надпис от църквата „Свети Димитър“ в Додулари, 1853 г.
Църковнославянски надпис от църквата „Свети Димитър“ в Додулари, 1853 г.
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемДелта
Географска областВардария
Надм. височина17 m
Население8423 души (2001)
Додулари в Общомедия

Додулари или Додулар (срещат се и формите Дудулари, Дудулар, на гръцки: Διαβατά, Диавата, до 1926 Δουδουλάρ, Дудулар[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Делта в административна област Централна Македония. Селото има население от 8423 души (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Додулари е разположено в Солунското поле, в областта Вардария между реките Галик (Галикос) и Вардар (Аксиос).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Димитър“ е от 1853 година.[2]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Дондуларе (Dondoularé) е показано като село с 30 домакинства и 140 жители българи.[3] В 1874 - 1875 година учител в Додулари е Димитър Мавродиев.[4]

В 1880 година мухтарят на Додулари Коста Манук е заточен в Азия, заради участие в подписване на прошения, изпратени от българите в Румелийската комисия.[5] Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Додулари има 180 жители българи.[7] Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село (Дудуларе) минава под върховенството на Българската екзархия.[8] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дудуларе (Doudoularé) има 232 българи екзархисти и функционира българско училище.[9]

Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Дудулар (Δουδουλάρ) е славяногласно село в Солунската митрополия със 130 жители с българско съзнание. В селото работи 1 българско училище с 20 ученици и 1 учител.[10]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Додулари е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[11]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Съглашенски офицери край Дудулар през Първата световна война

В 1913 година след Междусъюзническата война Додулари остава в Гърция. В 1926 година селото е прекръстено на Диавата. След Гръцко-турската война в 1922 година в селото са заселени 87 семейства малоазийски гърци и 98 семейства кавказки арменци, бежанци от Турция общо 562 души.[12] В 1928 година Додулари е смесено местно-бежанско село със 170 бежански семейства и 524 жители бежанци.[13]

Официални преброявания
  • 1920 – 217 души
  • 1930 – 606 души
  • 1940 – 779 души

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Додулари

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ΥΑ ΥΠΠΕ/Β1/Φ34/67500/1506/9-1-1985 - ΦΕΚ 61/Β/4-2-1985 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2021-09-19. Посетен на 15 октомври 2014.
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 150-151.
  4. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 524.
  5. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 356, 389.
  6. Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 141.
  8. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  9. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 218-219. (на френски)
  10. Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου) // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 - 137.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 422 и 843.
  12. Δήμος Εχεδώρου. Τα Διαβατά.
  13. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  14. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 36.
  15. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 422.
  16. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 54-55, ISBN 954-9514-56-0