Долене

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Долене.

Долене
Изглед от Долене
Изглед от Долене
Общи данни
Население9 души[1] (15 март 2024 г.)
0,754 души/km²
Землище12 067 km²
Надм. височина710 m
Пощ. код2887
Тел. код074204
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ21885
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Петрич
Димитър Бръчков
(ГЕРБ; 2015)
Долене в Общомедия

До̀лене е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Долене се намира в планински район. Разположено е в южните склонове на планината Огражден. Западно от селото преминава река Градешница. Климатът е преходно-средиземноморски.

История[редактиране | редактиране на кода]

Село Долене има древна история. В околностите на селото има останки от антични и средновековни поселения. Село Долене се споменава в османски данъчни регистри от 1570 и 1665 година. Според първият регистър в селото живеят 2 мюсюлмански и 12 християнски домакинства.[2] През периода XVI – XIX век в землището на селото се провежда прочутият Долянски панаир – един от най-големите панаири в европейските предели на Османската империя.[3] За панаира, който се е провеждал ежегодно в продължение на 40 дни, подробни сведения дава пътешественикът Евлия Челеби, посетил го през 1670 година. Той пише следното:

Веднъж в годината в сезона на черешите на това пространство се събират хиляди хора от Румелия, арабските страни, Персия, Индия, Самарканд, Балх, Бухара, Египет, Сирия, Ирак и от всички кътове на Европа, с една дума, всички търговци от седемте климата по суша и по море се стичат със своите различни и многобройни стоки на този панаир.[4]
Иконостасът на църквата „Успение Богородично“ в Долене

През 1873 година в селото се изгражда черквата „Успение Богородично“ – паметник на културата с местно значение. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Долене (Dolené) е посочено като чисто българско село с 90 домакинства с 325 жители българи.[5] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в селото живеят 600 българи-християни.[6]

Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Долени се състои от 736 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 17 ученици.[7]

При избухването на Балканската война през 1912 година 34 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[9]

Численост
Общо 24
Българи 24
Турци -
Цигани -
Други -
Не се самоопределят -
Неотговорили -

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Долене

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.555-556
  3. Петър Петров. „Долянският панаир“, списание „Македонски преглед“, 1994, кн. 4, стр.59-82
  4. Евлия Челеби. „Пътепис“, София, 1972, стр.277-280
  5. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 148-149.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 187.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 186-187. (на френски)
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 843.
  9. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.