Долна Гращица
| Долна Гращица | |
  Долна Гращица  Долна Гращица | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 87 души[1] (15 март 2024 г.) 17,4 души/km² |
| Землище | 4,998 km² |
| Надм. височина | 482 m |
| Пощ. код | 2536 |
| Тел. код | 07912 |
| МПС код | КН |
| ЕКАТТЕ | 22071 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Кюстендил |
| Община – кмет | Кюстендил Огнян Атанасов (Партия на зелените; 2023) |
Долна Гращица е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.[2]
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира в Кюстендилската котловина, източно от гр. Кюстендил, по левия бряг на река Струма.
Землището на селото е предимно равнинно с малки възвишения в североизточната му част. В близкото минало е известно с първокласните си черешови и ябълкови градини, но напоследъка те остаряват, а нови не се създават.
Климат: умерен, преходно континентален.
През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Горна Гращица (1949-1958), община Коняво (1958-1959), община Горна Гращица (1959-1978), община Кюстендил (от 1978 г.). [1]
Население[редактиране | редактиране на кода]
| Година | 1880 | 1900 | 1920 | 1926 | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1984 | 2009 |
| Население | 245 | 185 | 293 | 303 | 300 | 331 | 316 | 308 | 266 | 197 | 106 |
История[редактиране | редактиране на кода]
Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от римско селище свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност. През римската епоха през селището е минавал пътят от Пауталия за Сердика. На река Струма е имало мост, от който са запазени останки от основите.
Селото се споменава в турски данъчен регистър от 1576 г.
През 1893 г. селото има 2825 декара землище, от които 1838 дка ниви, 600 дка пасища, 600 дка мери, 203 дка естествени ливади, 82 дка овощни и зеленчукови градини и др. и се отглеждат 217 овце, 118 говеда, 54 бивола и 47 коня. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството. От началото на ХХ век започва да се развива овощарството чрез създаване на нови овощни градини. Развити са домашните занаяти, има няколко воденици.
Създадени са взаимно-спестовно кооперативно дружество „Свети Симеон“ (1913), читалище (1916) и училище (1922)
През 1951 г. е учредено ТКЗС „Георги Кирков“, което от 1982 г. е в състава на АПК – с. Коняво.
Селото е електрифицирано (1945) и водоснабдено (1942). Построени са кооперативен дом (1957), нови сгради на училището и четалището (1958) и помпена станция за напояване (1980). Главните улици са асфалтирани (1976).
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Село Долна Гращица принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.
Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- Чешма с паметна плоча на загиналите в Отечествената война.
- Даутбегова кула.
- Расимбегова кула.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Ежегодно се провежда традиционен събор на Свети Симеон. Вече не
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Димитър Попгеоргиев (1840 - 1907), български революционер, живял и починал в селото.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд. БАН., с.273-277;
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 195.
| ||||||||
