Долно Осеново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Долно Осеново

Хоро по време на Рамазана
Общи данни
Население1514 души[1] (15 март 2024 г.)
18,6 души/km²
Землище81 351 km²
Надм. височина840 m
Пощ. код2757
Тел. код0748
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ22753
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Симитли
Апостол Апостолов
(Партия на зелените; 2003)
Кметство
   кмет
Долно Осеново
Бисер Сегменов
(БСП, ВМРО-БНД, ПБСД, ...)

До̀лно О̀сеново е село в Югозападна България. То се намира в община Симитли, област Благоевград.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]

Численост
Общо 1364
Българи 1341
Турци -
Цигани -
Други -
Не се самоопределят 7
Неотговорили 15

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Долно Осеново се намира на 16 километра североизточно от гара Симитли. Разположено по южните склонове на планината Рила. Бански курорт от местно значение. Минералните извори са с температура от 53 до 58,5 градуса и общ дебит около 180 л/мин. Водата е сулфатно-хидрокарбунатно-натриева, флуорна с минерализация 0,57 г/л. Използва се при ревматични заболявания, заболявания на периферната нервна система, гинекологични заболявания и др.

История[редактиране | редактиране на кода]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Осеново, на СИ от Джумая, намира се на разстояние 3 1/2 часа; околност същата, како в по-горното село; селянете се минуват с дърводелство и скотоводство. 245 къщи; 1200 д. помаци с 30 д. българе.[3]

Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 1864 души, от които 300 българи християни 1550 българи мохамедани и 14 цигани.[4]

До 1960 година Горно и Долно Осеново се смятат за две махали на общото село Осеново.[5]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Долно Осеново
  • Георги Митов (1886 – 1922), български революционер
  • Ибраим Ботуш, български революционер, активист в Спомагателната организация на ВМРО. Иван Михайлов пише: „Ибраимъ бѣше селскиятъ първенецъ, споредъ старата турска традиция. Тактиченъ и авторитетенъ. Преселвалъ се бѣ еднажъ въ Турция, но наново се завърналъ съ други съселяни въ Осеново, което мѫчно могли да забравятъ. Никога не се чу за нѣкакво безредие и неправда въ това село. Ибраимъ е билъ изтезаванъ отъ сърбофилската власть следъ 1934 г., защото билъ вѣренъ на Македонското движение.“[6]
  • Салих, български революционер, активист в Спомагателната организация на ВМРО, началник на селската чета и понякога ръководител[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  3. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 22.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 191.
  5. Мичев, Николай, Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987, София, 1989
  6. а б Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 857.