Дом Ройс
Дом Ройс (на немски: Haus Reuß) е благороднически род, който управлява през Средновековието в източната част на днешна Тюрингия, Германия. Фамилията управлява имперското графство Ройс (Reichsgrafschaft Reuß) от ок. 1010 до 1778/1806 г. През 1564 г. фамилията се дели на стара, средна (до 1616) и млада линии Ройс.
История[редактиране | редактиране на кода]
Тюрингската фамилия се заселва през средата на 12 век в земята на сорбите на средна и горна Вайсе Елстер, построява селище, което става по-голямо господство. Те стават фогти, бързо се издигат.
Прародител на рода на фогтите е Хайнрих Благочестиви фон Глайсберг († ок. 1120), който получава Гера и Вайдадер от император Хайнрих IV. Неговият внук Хайнрих II Богатия († пр. 1209) купува Плауен. Наследниците се разделят няколко пъти. Така се създават линиите на фогтите на Вайда, на фогтите на Гера и на фогтите на Плауен. През 1329 г. император Лудвиг Баварски им признава княжеския ранг. През 1673 г. те са имперски графове, и зависимо от линията от 1778 г. (1790 или 1802) имперски князе. Около 1700 г. съществуват десет графства Ройс на двете главни линии. До Ноемврийската революция 1918 г. съществуват като суверенни държави на Германската империя Княжеството Ройс стара линия с главен град Грайц и Княжеството Ройс млада линия с главен град Гера.
Линията Ройс-Кьостриц, която се отделя през 1692 г. от младата линия, е издигната през 1806 г. в имперското княжеско съсловие съществува и днес като Dom Ройс с шеф на дома Хайнрих XIV княз Ройс (* 1955).
Известни от фамилията[редактиране | редактиране на кода]
- Хайнрих Ройс фон Плауен (1400-1470), 32. велик майстор на Тевтонския орден
- Августа Ройс цу Еберсдорф (1757-1831), майка на Леополд I, крал на Белгия; баба на Кралица Виктория
- Елеонора Ройс цу Кьостриц (1860-1917), от 1908 г. царица на България
- Хермина Ройс стара линия (1887-1947), 2. съпруга на последния германски кайзер Вилхелм II
- Ани-Фрид Люнгста, певица от шведската попгрупа АББА, от 1992 г. съпруга на Хайнрих Руцо принц Ройс
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Gerhard Köbler, Reuß (Grafen, Fürstentum, Herrschaft) Seite 519 und 520; Reuß-Haberkorn (Reichsritter), Reuß-Gera (Herrschaft, Grafen, Fürstentum), Reuß-Greiz (Grafen, Fürstentum, Herrschaft) und Reuß-Schleiz (Herrschaft, Fürstentum) Seite 520 und 521, in: Historisches Lexikon der deutschen Länder – Die deutschen Territorien vom Mittelalter bis zur Gegenwart, sechste überarbeitete Auflage, 1999 Verlag C.H.Beck München, ISBN 3 406 443338
- Berthold Schmidt, Die Reußen, Genealogie des Gesamthauses Reuß älterer und jüngerer Linie, sowie der ausgestorbenen Vogtslinien zu Weida, Gera und Plauen und der Burggrafen zu Meißen aus dem Hause Plauen, Schleiz 1903
- Sigismund Stucke, Die Reußen und ihr Land – die Geschichte einer süddeutschen Dynastie. A -St. Michael 1984, ISBN 3-7053-1954-X
