Доминион Пакистан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Доминион Пакистан
مملکتِ پاکستان / পাকিস্তান অধিরাজ্য
доминион
14 август 1947 – 12 март 1956
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Девиз: ایمان ، اتحاد ، تنظیم‬
„Вяра, единство, дисциплина“
Химн: قومی ترانہ‬
Кауми Тарана
Пакистан към 1956 г.
Пакистан към 1956 г.
Континент
СтолицаКарачи
Официален езиканглийски, урду, бенгалски
Религия
Форма на управлениеФедерална парламентарна конституционална монархия
Монарх
1947 – 1952Джордж VI
1952 – 1956Елизабет II
Генерал-губернатор
1947 – 1948Мохамед Али Джина
1948 – 1951Хаваджа Назимудин
1951 – 1955Гулам Мухамад
1955 – 1956Искандер Мирза
Министър-председател
1947 – 1951Лиакат Али Хан
1951 – 1953Хаваджа Назимудин
1953 – 1955Мухамад Али Богра
1955 – 1956Мухамад Али Чоудхури
История
Образуване14 август 1947 г.
Първа индо-пакистанска война22 октомври 1947 г.
Приета конституция23 март 1956 г.
Площ
Общо (1956 г.)943 665 km2
Валутапакистанска рупия
Предшественик
Британска Индия Британска Индия
Наследник
Пакистан Пакистан
Бангладеш Бангладеш
Днес част от Пакистан
 Бангладеш
Доминион Пакистан в Общомедия

Доминион Пакистан[1] (на английски: Dominion of Pakistan; на урду: مملکتِ پاکستان; на бенгалски: পাকিস্তান অধিরাজ্য) е независим федерален доминион в Южна Азия, който съществува от 1947 г. до 1956 г.,[2] в резултат на разделянето на Британска Индия. Доминионът, който включва днешните Пакистан и Бангладеш, е породен от теорията на двете нации като независима държава, съставена от териториите с преобладаващо мюсюлманско население в бившата Британска Индия. През 1956 г. Пакистан административно е разделен на западно крило – Западен Пакистан, а провинцията Източен Бенгал е преименувана на източното крило Източен Пакистан. През 1971 г. Източен Пакистан се отцепва от съюза и става Бангладеш.

История[редактиране | редактиране на кода]

Държавата възниква при разделянето на Британска Индия. Съгласно Планът Маунтбатън Британска Индия се разделя на Индийски съюз и Доминион Пакистан. Пакистан става държава членка на ООН малко след независимостта си – на 30 септември 1947 г.[3] Отношенията на новия мюсюлмански доминион с Индия биват веднага помрачени от Първата индо-пакистанска война, след която последват нови териториално-религиозни конфликти, в хода на които милиони хора от двете страни загиват или стават бежанци. Поради крайната религиозна радикализация на региона и почти тоталната му ислямизация в първите години на деколонизационния процес, Пакистанският доминион не успява да съхрани светския характер на обществото си и през 1956 г. напълно се освобождава от номиналния британски контрол, превръщайки се в суверенна ислямска република Пакистан. През 1971 г. в резултат на война за независимост, Източен Пакистан на свой ред става независим, превръщайки се в република Бангладеш.

Федерация[редактиране | редактиране на кода]

Доминионът е разделен на 5 провинции:

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Всяка провинция има губернатор, утвърден от генерал-губернатора на Пакистан, който от своя страна представя британския монарх.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Read, A. and Fisher, D. (1997). The Proudest Day: India's Long Road to Independence. New York: Norton.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Официалното име на държава по време на съществуването ѝ е само Пакистан. // Indian Independence Act 1947, Section1.-(i) „As from the fifteenth day of August, nineteen hundred and forty-seven, two independent Dominions shall be set up in India, to be known respectively as India and Pakistan.“
  2. Timothy C. Winegard. Indigenous Peoples of the British Dominions and the First World War. 1. Cambridge University Press. ISBN 978-1107014930. с. 2.
  3. India-Pakistan State Succession Scenario – A Precedent