Доротея Бранденбургска
| Доротея Бранденбургска Dorothea von Brandenburg | |
| кралица на Дания, Норвегия и Швеция | |
_1440s.jpg) „Доротея фон Бранденбург като вдовица“ | |
| Родена |
1430 г.
|
|---|---|
| Починала | 10 ноември 1495 г.
|
| Погребана | Роскилска катедрала, Дания |
| Религия | Католическа църква |
| Управление | |
| Период | 1448 – 1481 (Дания) 1450 – 1481 (Норвегия) 1457 – 1464 (Швеция) |
| Други титли | принцеса на Бранденбург херцогиня на Шлезвиг и Холщайн графиня на Олденбург |
| Герб | |
.svg) | |
| Семейство | |
| Род | Хоенцолерн |
| Баща | Йохан (Бранденбург-Кулмбах) |
| Майка | Барбара фон Саксония-Витенберг |
| Братя/сестри | Барбара фон Бранденбург (1422 – 1481) Елизабет фон Бранденбург (1425–1465) |
| Съпруг | Кристоф III (12 септември 1445 – 5 януари 1448) Кристиан I (26 октомври 1449 – 21 май 1481) |
| Деца | Йохан Датски Маргарет Датска Фредерик I |
| Други роднини | Йоахим I (Бранденбург) (племенник) Кристина Саксонска (1461–1521) (снаха) Анна фон Бранденбург (1487–1514) (снаха) Йохан Цицерон (първи братовчед) Албрехт фон Бранденбург-Ансбах (племенник) |
| Доротея Бранденбургска в Общомедия | |
Доротея Бранденбургска (на немски: Dorothea von Brandenburg) от род Хоенцолерн, е принцеса от Бранденбург и чрез женитба кралица на Дания (1448 – 1481), Норвегия (1450 – 1481) и Швеция (1457 – 1464), също херцогиня на Шлезвиг и Холщайн и графиня на Олденбург.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Родена е през 1430 г. в Браденбург. Тя е най-малката дъщеря на маркграф Йохан фон Бранденбург Алхимист (1406 – 1464) и съпругата му Барбара фон Саксония-Витенберг (1405 – 1465), дъщеря на херцог Рудолф III фон Саксония-Витенберг. Нейният баща се отказва от правата си на първороден да последва на трона в Бранденбург и получава франкските собствености на фамилията Хоенцолерн.
Бракове[редактиране | редактиране на кода]
Доротея се омъжва на 12 септември 1445 г. в Копенхаген за Кристоф III от Бавария (1416 – 1448), крал на Дания, Норвегия и Швеция, син на херцог Йохан фон Пфалц-Ноймаркт от рода Вителсбахи и на принцеса Катарина от Померания. Доротея е коронована на 14 септември 1445 г. за кралица на Дания, Норвегия и Швеция. Кристоф умира след тригодишен брак на 5 януари 1448 г.
Първо се преговаря за женитба с Кажимеж IV Ягелончик, крал на Полша.[1]
На 28 октомври 1449 г. Доротея се омъжва втори път в Копенхаген за Кристиан I (1426 – 1481), син на граф Дитрих фон Олденбург и на втората му съпруга принцеса Хайлвиг, дъщеря на херцог Герхард VI фон Холщайн-Рендсбург. Той е определен за новия крал по предложение на чичо му Адолф VIII, херцог на Шлезвиг и граф на Холщайн. Доротея помага на съпруга си в управлението.[2]
Смърт[редактиране | редактиране на кода]
Доротея умира на 10 ноември 1495 г. в Калундборг и е погребана до нейния съпруг в катедралата на Роскиле. Тя е прародител на датските крале от фамилията Олденбург.
Деца[редактиране | редактиране на кода]
Бракът с крал Кристоф III († 1448) е бездетен. От втория ѝ брак с крал Кристиан I тя има пет деца:
- Олав (1450 – 1451)
- Кнут (1451 – 1455)
- Йохан Датски (1455 – 1513), крал на Дания, Норвегия и Швеция
- брак през 1478 г. с принцеса Кристина Саксонска (1461 – 1521), дъщеря на курфюрст Ернст
- Маргарета (1456 – 1486)
- брак през 1469 г. с шотландския крал Джеймс III (1453 – 1488)
- Фредерик I (1471 – 1533), крал на Дания и Норвегия
- брак през 1502 г. с принцеса Ана фон Бранденбург (1487 – 1514), дъщеря на курфюрст Йохан Цицерон
- брак през 1518 г. с принцеса София Померанска (1498 – 1568), дъщеря на херцог Богислав X от Померания
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Kai Fuhrmann: Die Ritterschaft als politische Korporation in den Herzogtümern Schleswig und Holstein von 1460 bis 1721, Verlag Ludwig, 2002, S. 75 ff.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Johannes Voigt: Geschichte Preussens: von den ältesten Zeiten bis zum Untergange der Herrschaft des deutschen Ordens, Band 8, Gebr. Bornträger, 1838, S. 146
- ↑ Adolf von Warnstedt: Die Oldenburger und Brandenburger Erbansprüche auf die Herzogthümer Schleswig-Holstein, Schmorl & von Seefeld, 1865, S. 216 (Digitalisat)