Драгана

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Драгана
Общи данни
Население192 души[1] (15 март 2024 г.)
6,01 души/km²
Землище32,079 km²
Надм. височина279 m
Пощ. код5524
Тел. код06939
МПС кодОВ
ЕКАТТЕ23060
Администрация
ДържаваБългария
ОбластЛовеч
Община
   кмет
Угърчин
Станимир Петков
(ГЕРБ; 2015)

Драга̀на е село в Северна България, намиращо се в община Угърчин, област Ловеч.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Драгана е разположено на 30 km западно от Ловеч – там, където Стара планина се слива с Дунавската равнина и може да се счита и за полубалканско и за полуполско село. От юг на север землището му се прорязва от долината на малката река Каменица. Самото село е разположено в едно неголямо разширение, оградено от стръмни склонове и скали, които го защитават от ветровете и придават по-мек характер на климата му. През зимата тук ги няма присъщите на дунавските села сурови студове, а летните нощи са прохладни. На югоизток от Драгана, в посока изток-запад, се издига дълъг около 10 km хребет, който започва от най-високата местност Усоето и стига до Пимотски връх, откъдето със стръмен горист скат слиза към реката. По билото на този хребет минава границата между землищата на Драгана и Угърчин. Северният му склон се спуска към дълбоко дере – Домуз дере, което се влива в Каменица от изток. На югозапад постепенно се издига заоблен хълм, носещ названието Високи връх. Северната и североизточната част на драганското землище представлява леко нагъната равнина – ниви, ливади, овощни градини, пасища и горички. В землището на Драгана се простират и няколко горски масива – Гущера, Шакирското, Узун келеме, Усойната, Билото, Мечи лъг.

История[редактиране | редактиране на кода]

В римско време на мястото, където е днешната Драгана, е имало древно селище. Свидетелство за това са останките от крепостта Калето. Според легендата селото е кръстено на мома на име Драгана, която турците запалили в буренаците, за да я накарат да излезе и да приеме мохамеданската вяра. До Освобождението тук са живели няколко семейства турци, черкези и абази, но по време на Руско-турската война те се изселват в Турция и на тяхно място се заселват пришълци от близки села – най-вече Угърчин, Лесидрен, Сопот и Брусен. Те се разполагат компактно в очертани от завоите на реката махали – Угърчинска, Лесидренска, Сопотска, Брусенска. След Кресненското въстание тук са заселени бежанци от Пиринско. Те заемат най-северната част и там създават Македонската махала. През 1938 г. правителството заселва в югозападния край 30 – 40 семейства от шопското село Бов и така се създава Бовската махала. Първоначално отделните махали се различавали съществено по говор, бит и обичаи и са водили обособен живот. Впоследствие обаче постепенно се смесват и общувайки, повечето от тези различия изчезват.

В деня след Деветосептемврийския преврат от 1944 година в селото идват група комунисти, водени от Петко Кунин, и провеждат митинг, на който са „осъдени“ на смърт и убити няколко души.[2]

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Влиянието на религията в Драгана е много слабо. В селото никога не е имало църква.

През 2020 г. в центъра на селото е открит православен параклис, построен със средства на община Угърчин.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Изключително красиво поречие на река Каменица, която се вие между високи скали и обрасли с непристъпна растителност брегове.

Има много пещери и извори в долината на реката и по хълмовете наоколо, чист въздух, отдалечено от промишлени зони село със запазен дух и прекрасни места за излети. Чистата балканска рекичка предоставя условия за риболов и почивка.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Празникът на селото е на 6 септември и по случай празника всяка година се организира тържество, като от поканените гости присъстват и наши политици.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Найденов, Михаил, „Драгана – отдалече и отблизо“, София, Изток-Запад, 2004
  1. www.grao.bg
  2. Везенков, Александър. 9 септември 1944 г. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2. с. 363.