Дренково
| Дренково | |
  Дренково  Дренково | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 99 души[1] (15 март 2024 г.) 4,04 души/km² |
| Землище | 24 517 km² |
| Надм. височина | 832 m |
| Пощ. код | 2739 |
| Тел. код | 07413 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 23652 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Благоевград Методи Байкушев (ПП – ДБ; 2023) |
Дрѐнково е село в Югозападна България, част от община Благоевград, област Благоевград. До 1960 година името на селото е Дреново (изписване до 1945 година: Дрѣнково).[2]
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Дренково се намира в планински район.
История[редактиране | редактиране на кода]
В гробищата на селото се намира средновековна църква.[3]
Църквата „Свети Димитър“ е от 1890 година – паметник на културата.[3]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Дреново, лежи в полите на планината, на разстояние 3 часа на З от Джумая. Досега имали са само едно оборище; готвят се да правят църква. Имат си и училищно здание, без учител и ученици. Къщи 160, само българе.[4] | “ |
На 17 април 1944 година във въздушен бой с англо-американски изтребители над местността Поповци загива капитан Любен Захариев Кондаков, летец-изтребител. На лобното място на летеца има паметник. В София улица носи името „Капитан Любен Кондаков“.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 760 души, всичките българи-християни.[5]
Численост на населението според преброяванията през годините:[6][7]
|  |
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[8]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 91 | 100.00 |
| Българи | 90 | 98.90 |
| Турци | 0 | 0.00 |
| Цигани | 0 | 0.00 |
| Други | 0 | 0.00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0.00 |
| Не отговорили | 1 | 1.09 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Дренково
Сотир Христов Календерски (1901 – 1923), изселен в Горна Джумая, шивач, член на БКП, участник в Септемврийското въстание с Горноджумайския отряд, след разбиването на отряда край река Ковачица в Рила е пленен от ВМРО и още същата вечер убит[9]- Стоимен Величков Календерски – Чиме (1920 – 1944), български партизанин[10]
- Янчо Георгиев Аслански (1910 – 1998), дългогодишен работник в Държавна печатница София, автор на спомени за нелегалната дейност на комунистите в печатницата (1938 – 1944)[11]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3. с. 108 - 109.
- ↑ а б Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 293.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 20.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 191.
- ↑ „Справка за населението на село Дренково, община Благоевград, област Благоевград, НСИ“ // webcitation.org. Посетен на 21 октомври 2017.
- ↑ „The population of all towns and villages in Blagoevgrad Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 21 октомври 2017.
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 21 октомври 2018.
- ↑ Тасев, Славчо. Безсмъртните 1922 - 1944. Биография на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Благоевградски окръг. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1971. с. 47.
- ↑ Списък на убити партизани
- ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 32. Посетен на 28 август 2015.
| ||||||||||
