Дунавци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Дунавци.

Дунавци
Църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ във Видбол
Църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ във Видбол
Общи данни
Население2380 души[1] (15 март 2024 г.)
Надм. височина35 m
Пощ. код3740
Тел. код09314
МПС кодВН
ЕКАТТЕ24061
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВидин
Община
   кмет
Видин
Цветан Ценков
(СДС, НДСВ, Новото време; 2019)
Кметство
   кмет
Дунавци
Димчо Скорчев
(ОБТ, ДПС, ВМРО-НИЕ, ПБСД)
Дунавци в Общомедия

Ду̀навци е град в Северозападна България, област Видин, община Видин, в близост до Видин.

По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 2350 души по настоящ адрес и 2410 души по постоянен адрес.[2]

География[редактиране | редактиране на кода]

Град Дунавци е разположен във Видинската низина близо до река Дунав на 8 километра от областния град Видин. В северната му част (кв. Видбол) протича река Войнишка река (или Търнянска река), а в южната му част (кв. Гурково) протича река Видбол.

Недалеч (след с. Синаговци) се намира Божурица – местност с курортен комплекс (туристическа хижа „Божурица“, хотел-ресторант „Божурица“, почивни станции) и язовир „Божурица“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Кръст от бял мек варовит камък из гробището на с. Видбол от 1881 г. Скициран от Иван Енчев – Видю през 1930 г.
„Отсичане на главата на Свети Йоан Предтеча“, икона на Петър Новев от „Рождество Богородично“ в Дунавци

Дунавци е обединено населено място, образувано на 12 декември 1955 г. чрез сливането на селата Видбол и Гурково, считани днес за негови съставни квартали. Обединеното село е обявено за селище от градски тип на 11 септември 1964 г., което става град от 4 септември 1974 г.

Село Видбол е административен център на Община Видбол (включвала и с. Гурково) от 28 септември 1949 година. Тя е преименувана на Община Дунавци при създаването (12.12.1955) на обединеното село Дунавци, което става неин административен център. Общината просъществува до 6 октомври 1987 година, когато е присъединена към Община Видин.

По време на колективизацията в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Ново време“, преименувано по-късно на „Климент Тимирязев“.[3]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Поради близостта му до областния град Видин и разположението му край главни автомобилен и железопътен път, макар и лишен от статута на общински център, градът успява да запази темповете на икономически растеж след 1989 г. Развито е селското стопанство, има фуражен завод, производство на колбаси, изградени са бази на транспортни фирми и спомагателен бизнес.

Край града минава първокласният Републикански път I-1 от София за Видин, който е част от Европейски път E79 и 4-ти паневропейски транспортен коридор. Селището се обслужва от гара Видбол и спирка Синаговци-Гурково на железопътната линия Видин – София, преминават автобусни линии от Видин до други селища, включително София и Бургас.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

В града работят читалище „Светлина“ и библиотека. Провежда се ежегоден панаир на 2 – 5 юни.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Иван Стоянов Качков – кмет на с. Видбол преди 09.09.1944 г. Работил като писар в Националната библиотека „Кирил и Методий“ в София. Автор на първата Летописна книга на българското образование, съхранявана в Държавния архив.
  • Асен Тодоров Качков (1933 – 1989) – родолюбив българин и пламенен патриот, представител на стария български род Качкови с почти 170-годишна документирана история. Виден общественик, иновативен машинен конструктор, учител, актьор с десетки роли в театъра. Талантлив музикант, свирил в Градския духов оркестър на Видин и в оркестъра на Дома на учителя. Създател, ръководител и диригент на първия фанфарен оркестър във Видин и втората мажоретна ученическа формация във Видински окръг. Научната му дейност е отбелязана в специализирани издания на Министерството на образованието и ЦИУУРК към БАН. В периода 1968 – 1972 г. конструира и създава първите 3 модела български автомобили, преминали задължителните технически изпитания и получили разрешение за движение по пътната мрежа на страната, но не стигнали до серийно промишлено производство.
  • Цветана Кирова (1920 – 2004) – общественичка, кметица (1944 – 1954) на с. Гурково
  • Цветана Марчова Ненова – почетен гражданин на гр. Дунавци
  • Савина Томова Тошевска-Панкова (1938 – 2002) – лекар-педиатър, учила медицина в Букурещ и София, дългогодишен главен лекар на Дом „Майка и дете“, Видин
  • Цветан Йоцов Ванков – общественик, допринесъл за културата на града

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. www.grao.bg
  3. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 124.