Евренос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Евренос
османски военачалник
Символ на Евренос за неговия хадж
Символ на Евренос за неговия хадж
Роден
около 1330 г.
Починал
17 ноември 1417 г. (87 г.)
Религияислям
Семейство
ДецаАли бей Евреносоглу

Хаджи Гази Евренос бей (на турски: Hacı Gazi Ewrenos (Evrenos) Bey, на гръцки: Γαζή Εβρενός)[1][2] е османски пълководец, основател на прочутата османска фамилия Евреносоглу, която е сред няколкото древни османски пълководчески фамилии заедно с тези на Михалоглу, Малкочоглу, Омероглу и Тураханоглу.[1] Евренос е един от главните османски удж-бейове при завоюването на Балканския полуостров и служи при султаните – Орхан I, Мурад I, Баязид I, Сюлейман Челеби и Мехмед I.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Реставрираният Мавзолей на Евренос бей
Хана на Евренос бей в Траянопол
Гази Евренос имарет в Гюмюрджина

Съществуват различни версии за произхода и истинското име на Евренос, смята се, че името му е Еврен или Вранеш, а наставката -ос получава от гръцкото население в Анадола и Тракия. Според Станфърд Шоу и Йозеф фон Хамер произлиза от семейство на византийски велможи, приели исляма,[3][4] а според турски източници има тюрски произход.[5][6][7][8] Има маргинална хипотеза, че произхожда от рода на наемник от Каталонската компания.[9][10]

Според гръцка късносредновековна легенда баща му е византийския управител на Бурса Орнос,[11] преминал на османска служба след успешната обсада на града от 1326 година.[12] В османските източници той е известен като Пранги Иса бей, като Василис Димитриадис го свързва с евентуалното му погребение в оживеното фериботно пристанище Пранги (турски: Сирчик, Кирчик) на Марица.[13] Според по-съвременни изследвания Пранги Иса бей е погребан в тюрбе (вакъф на Евренос[14]) край Конче, Северна Македония, а истинското му име е Бранко Лазар, което предполага славянски произход на фамилията.[15][16][17]

До към 1345 година Евренос бей служи на правителството на бейлика Кареси, а след като османският военачалник Орхан Гази завладява бейлика, Евренос бей преминава на османска служба. Участва в няколко кампании на Балканите, а след превземането на Адрианопол от 1362 година е назначен за удж бей по пътя Виа Егнация. Евренос командва лявото крило в Черноменската битка през 1371 година,[18] а след това презвема последователно Ипсала, Гюмюрджина (1363)[19], Сяр, Дойран, Прилеп, Скопие и Призрен. Превзема Костур и Бер през 1385 година,[20] а през 1397 година и Коринт.[21][1] Получава като удж Скопско. Взима участие в Косовската битка от 1389 година и Никополската битка в 1396 година.[21]

Евренос умира в 1417 година в Енидже Вардар (днес Яница, Гърция),[22] град основан от самия военачалник между 1383 и 1387 година, на земя предоставена му официално от султан Мурад I през октомври 1386 година.[23] Погребан е в мавзолей, който след реставрация през XIX век е запазен и до днес. Последната цялостна реставрация е завършена в 2010 година.

Евренос учредява вакъф върху обширни земи в Гюмюрджинско и Сярско. Това е сред най-дълго просъществувалите вакъфи в империята, като наследници на Евренос бей го управляват до Балканската война (1912 – 1913).[24]

Баща е на 7 сина Хаджи Барак бей, Хаджи Иса бей, Сюлейман бей, Бегче бей, Хизиршах бей, Али бей и Якуб бей и на поне две дъщери Огулбула кадън и Селчук кадън. Три от децата му са от християнката Керана, а други три от Мария.[25]

Сгради, строени по поръчка на Евренос бей[редактиране | редактиране на кода]

Много от строените по поръчка на Евренос бей сгради са оцеляли цялостно или частично до днес в Македония и Тракия.[26] Сред тях са:

Виж също[редактиране | редактиране на кода]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Пранги Иса
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Евренос бей
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Хаджи Барак бей
 
Хаджи Иса бей
 
Хизиршах бей
 
Бегче бей
 
Сюлейман бей
 
Али бей
 
Якуб бей
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мехмед
 
Челеби Мехмед
 
 
 
 
 
Евренос
 
Шемс ал-Дин Ахмед
 
Хюсеин
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Юсуф
 
 
 
 
 
Сюлейман
 
Иса
 
Муса

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в I. Melikoff, Encyclopedia of Islam, second edition, Vol. 2, 720 – 1
  2. ↑ Reinert, Steven W. Evrenos // Oxford Dictionary of Byzantium. Т. 2. New York/Oxford, Oxford University Press, 1991. с. 765.; Trapp, Erich и др. Ἐβρενέζ // Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Т. 3. Wien, Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, 1976–1996. с. 207–208.; Името му се среща и във формите Εβρενός Evrenós, Ἀβρανέζης Avranézis, Βρανέζης Vranézis, Βρανεύς Vranéfs, Βρενέζ Vrenéz, Βρενέζης Vrenézis и Βρενές Vrenés
  3. ↑ Stanford J. Shaw: History of the Ottoman Empire and Modern Turkey. Volume 1, Empire of the Gazis: The Rise and Decline of the Ottoman Empire 1280–1808. Cambridge University Press, 1977.
  4. ↑ Joseph von Hammer: Geschichte des Osmanischen Reiches. Zweite verbesserte Ausgabe Bd. I - IV. Hartlebens, Pesth 1836. (Serbo-Croatian edition by Nerkez Smailagić. Zagreb, 1979.)
  5. ↑ Tokalak, İsmail. Bizans-Osmanlı sentezi Bizans kültür ve kurumlarının Osmanlı üzerinde etkisi. Gülerboy Yayıncılık via Indiana University, 2006. ISBN 9789944547208. с. 249. Akınism is not unique to the Ottomans, nor is Evrenosoğulları, Mihaloğulları and Malkoçoğulları, who come from famous raider families, are of Turkish origin.
  6. ↑ Nicolle, David. Cross & Crescent in the Balkans The Ottoman Conquest of Southeastern Europe (14th–15th Centuries). Pen & Sword Books, 2011. ISBN 9781844687602. According to some sources, mainly Greek, Evrenos son of Isa (Jesus) Bey Prangi came from a family of Byzantine origin which transferred its alliance to the Turkish Karasi rulers of western Anatolia and had converted to Islam in the 14th century. Other scholars, generally Turkish, claim that the family was of ancient Turkish origin. Certainly Gazi Evrenos was first mentioned as a middle ranking bey.
  7. ↑ EVRENOSOĞULLARI // Архивиран от оригинала на 22 October 2020.
  8. ↑ Türkiye Diyanet Vakfı İslâm ansiklopedisi Volume 27. Türkiye Diyanet Vakfı, İslâm Ansiklopedisi Genel Müdürlüğü, 1988. ISBN 9782840502586. с. 539.
  9. ↑ Lapavitsas, Costas, Cakiroglu, Pinar. Capitalism in the Ottoman Balkans Industrialisation and Modernity in Macedonia. Bloomsbury Publishing, 2019. ISBN 9781788316590. He [Evrenos] might have even been a descendant of a mercenary of the notorious Grand Catalan Company [...]
  10. ↑ Lowry, H., The Shaping of the Ottoman Balkans 1350–1550: The Conquest, Settlement and Infrastructural Development of Northern Greece, Istanbul, 2008, стр.17
  11. ↑ Imagined, Embodied and Actual Turks in Early Modern Europe. Hollitzer, 2021. ISBN 9783990121252. с. 5. According to a Greek legend, Evrenos Bey's father was the governor of Bursa and a convert
  12. ↑ P. Voutierides, “Neai Ellenikai Poleis-Yenitsa” Panathinaia 25 (1912-13), S. 210.
  13. ↑ Demetriades, Vasilis. The Tomb of Ghāzī Evrenos Bey at Yenitsa and Its Inscription // Bulletin of the School of Oriental and African Studies, University of London 39 (2). 1976. DOI:10.1017/S0041977X00050023. с. 328–332.
  14. ↑ Матанов, Христо. Възникване и облик на Кюстендилския санджак (XV-XVI век), ИФ-94, София, 2000 г., стр.42
  15. ↑ Asil S. Tunçer: Pranko Lazarat-İsa Bey'in mezarı Архив на оригинала от 2016-04-05 в Wayback Machine., www.turizmhaberleri.com/
  16. ↑ Lowry, Heath W. Fourteenth Century Ottoman Realities. İstanbul, Bahçeşehir University Press, 2012. с. 11.
  17. ↑ Kılıç, Ayşegül. Evrenos Bey'in Babası Pranko Lazarat'ın Vakfı ve Türbesi, GAMER, I, 1 (2012), стр. 87-99
  18. ↑ Macedonia A Voyage through History (Vol. 2, From the Fifteenth Century to the Present) · Volume 2. Cambridge Scholars Publishing, 2016. ISBN 9781443888493. Посетен на 16 February 2022.
  19. ↑ Dana Arnold, Finbarr Barry Flood, Gulru Necipoglu Contributor: Dana Arnold. A Companion to Islamic Art and Architecture. Wiley, 2017. ISBN 9781119068570. с. 736. Посетен на 16 February 2022.
  20. ↑ Кил, Махиел. Изкуство и общество в България през турския период. София, Любомъдрие - Хроника, 2002. с. 129.
  21. ↑ а б Steven W. Reinert: Evrenos. In: Oxford Dictionary of Byzantium. 2, Oxford University Press, =New York/Oxford 1991, S. 765.
  22. ↑ Demetriades, Vasilis. The Tomb of Ghazi Evrenos Bey at Yenitza and Its Inscription, Bulletin of the School of Oriental and African Studies, University of London, Vol. 39, No.2, 1976, pp. 328 – 332.
  23. ↑ Христосков, Радослав. Крепостите на Енидже Вардар в пътеписа на Евлия Челеби – „просто легенда“ или наследство от Античността и Средновековието // „Македонски преглед“ XLІI (1). София, МНИ, 2019. с. 41 – 42.
  24. ↑ Мутафчиева, Вера. Османска социално-икономическа история. София, ИК „Петър Берон“, 1999. ISBN 954-402-040-3.
  25. ↑ Lowry, Heath W.; Erünsal, Ismail E. The Evrenos Dynasty of Yenice-i Vardar: Notes & Documents, Bahcesehir Universitesi Yayinlari, 2010, стр.8 - 15
  26. ↑ Machiel Kiel, “The Oldest Monuments of Ottoman-Turkish Architecture in the Balkans: The Imaret and the Mosque of Ghazi Evrenos Bey in Gümülcine (Komotini) and the Evrenos Bey Khan in the Village of Ilıca/Loutra in Greek Thrace” Sanat Tarihi Yıllıġı, Kunsthhistorische Forschungen 12 (Istanbul, 1983): pp. 117-138.
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Османска империя“         Портал „Османска империя“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Евренос&oldid=12009020“.