Европейска шофьорска карта

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Шофьорска карта/книжка от Испания, ЕС формат

Европейска шофьорска карта е шофьорска карта, заместваща многото стилове на шофьорска карта употребявани в страните-членки на Европейска икономическа зона (ЕИЗ) (Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн и Норвегия). Европейската шофьорска карта има форма на кредитна карта със снимка и е възможно да има микрочип. Тя е въведена на мястото на 110 различни пластмасови и хартиени свидетелства за управление на 300 000 000 шофьори в ЕИЗ. Основната цел на Европейска шофьорска карта е да се намали риска от измами. През март 2006 г. Съветът на министрите приема директива, предложена от Европейската комисия за създаване на единно европейско свидетелство за управление да замени 110 различни модела, които съществуват в целия ЕС. Европейският парламент прие тази директива през декември 2006. Директивата 2006/126/EEC е публикувано в официалния вестник на Европейския съюз на 30 декември 2006 година. Неговите разпоредби ще влязат в сила през 2013 г., Директива 91/439/ЕИО ще бъде отменена едновременно.

Заради влизането в сила на нова европейска директива от 19 януари 2013 година се издава по-нов образец Българската шофьорска книжка. На челната страна на свидетелството, там където е микрошрифта, съгласно директивата е записано, че документът е издаден и се изписва на съответния език от държавата, която го издава, какъв е неговият вид. [1]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]