Елена Георгиева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Елена Георгиева
българска езиковедка

Родена
Елена Трайчева Георгиева
Починала
10 януари 2007 г. (76 г.)

Националност България
Учила вСофийски университет
Научна дейност
ОбластСинтаксис;
Български книжовен език;
Езикова култура
Учила приЛюбомир Андрейчин
Работила вИнститут за български език „Професор Любомир Андрейчин“ (Българска академия на науките);
Шуменски университет;
Пловдивски университет
Семейство
ДецаБорислав Георгиев

Елена Трайчева Георгиева (Керпичева) е българска езиковедка, ст.н.с. І ст. д-р. Ученичка е на Любомир Андрейчин. Цялата ѝ кариера преминава в Института за български език „Професор Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките. Преподавала е в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ и в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Неин син е езиковедът Борислав Георгиев.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Тя е авторка на многобройни публикации по синтаксис на съвременния български книжовен език, по история на новобългарския книжовен език, по езикова култура и езиково строителство.[1]

Част от нейните публикации са:[1]

  • Обособени части в българския книжовен език
  • Словоред на простото изречение
  • Словоред на усложненото просто изречение
  • Езикова култура и езиково обучение

Елена Георгиева е:[1]

  • Редактор и съавтор на 3-томната академична Граматика на съвременния български книжовен език.
  • Отговорен редактор и автор в Правописен речник на съвременния български книжовен език (1983/1995).
  • Отговорен редактор и съавтор на еднотомната академична История на новобългарския книжовен език (1989 г.).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г „Почина видната българска езиковедка Елена Георгиева (1930-2007)“ // kulturni-novini.info, 1 януари 2007. Посетен на 18 юни 2019.