Елизабет Вителсбах
| Елизабет Вителсбах | |
| кралица на Свещената Римска империя, Йерусалим и Сицилия | |
.jpg) | |
| Родена |
1227 г.
|
|---|---|
| Починала | 9 октомври 1273 г.
|
| Погребана | Австрия |
| Религия | християнство |
| Управление | |
| Период | 1246 – 1254 |
| Други титли | графиня на Гориция и Тирол |
| Семейство | |
| Род | Вителсбахи |
| Баща | Ото II (Бавария) |
| Майка | Агнес фон Брауншвайг |
| Братя/сестри | Хайнрих XIII (Бавария) Лудвиг II Строги |
| Съпруг | Конрад IV (1 септември 1246) Майнхард II (1258) |
| Деца | Конрадин Хайнрих Елизабета Тиролска Ото III |
| Елизабет Вителсбах в Общомедия | |
Елизабет Вителсбах (на немски: Elisabeth von Bayern) от династията Вителсбахи, е кралица на Свещената Римска империя (септември 1246 – май 1254), Йерусалим (септември 1246 – май 1254) и Сицилия (1250 – май 1254) като съпруга на император Конрад IV. Чрез втория си брак с Майнхарт II херцог на Каринтия, е графиня на Гориция и Тирол (1259 – 1273).
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Родена е около 1227 в замъка Траусниц, Ландсхут, Бавария. Елизабет е най-възрастната дъщеря на Ото II Вителсбах (1206 – 1253), херцог на Бавария, и Агнес фон Брауншвайг (1201 – 1267) от фамилията Велфи.
Кралица на Свещената Римска империя, Сицилия и Йерусалим[редактиране | редактиране на кода]
Баща ѝ е поддръжник на Фридрих II, император на Свещената Римска империя, и политическият им алианс логично довежда до омъжването ѝ за престолонаследника на династията Хоенщауфен – Конрад IV (1228 – 1254). Сватбата им се състои на 1 септември 1246 г. във Фобург на Дунав и превръща династията Вителсбахи в най-важен съюзник на немската корона. Двойката има само 1 наследник – Конрадин (25 март 1252 – 29 октомври 1268), ранната насилствена смърт на когото означава край на Хоенщауфените.
Нейният свекър, император Фридрих II, умира от дизентерия през 1250 година, докато е във война срещу папа Инокентий IV и съюзниците му. След 8 години брак, съпругът ѝ крал Конрад IV умира от малария през 1254 г. Германската корона трябва да премине в ръцете на невръстния Конрадин, но папата, който в завещанието на Конрад е обявен за защитник на детето, забранява това и отлъчва сина ѝ Конрадин от църквата, продължавайки конфликта си с династията. Наследникът на Хоенщауфените получава единствено короните на Йерусалим, Сицилия (по-късно узурпирана от чичо му Манфред) и Швабия.
Графиня на Гориция и Тирол[редактиране | редактиране на кода]
През 1259 г., Елизабет се жени за близо 11 г. по-младия от нея Майнхарт II (1238 – 1295) от род Майнхардини, граф на Гориция и Тирол, от когото има 6 деца.
Елизабет умира на 9 октомври 1273 г. в замъка Грайфенбург, Тирол. Погребана е в цистерианския манастир Щамс в Тирол, който година по-рано основава в памет на екзекутирания през 1268 г. неин първороден син Конрадин. Съпругът и Майнхард живее още 22 г. и е погребан в същия манастир.[1]
Деца[редактиране | редактиране на кода]
От първия брак с Конрад IV:
От втория брак с Майнхард II:
- Алберт II, граф на Тирол († 1292);
- Агнес († 14 май 1293), омъжва се през 1286 г. за маркграф Фридрих I фон Майсен (1257 – 1323);
- Елизабета Тиролска (1262 – 1313), омъжва се през 1276 г. за немския крал Албрехт I (1255 – 1308), херцог на Австрия и по-късно император на Свещената Римска империя;
- Ото III (1265 – 1310), граф на Горица и Тирол, херцог на Каринтия и Крайна;
- Хайнрих VI (1270 – 1335), херцог на Каринтия, херцог/маркграф на Крайна, граф на Тирол, от 1306 г. крал на Бохемия и титулиран крал на Полша;
- Лудвиг († 1305).
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Elke Goez: Elisabeth von Bayern, Gemahlin Konrads IV. und Meinhards II. von Görz-Tirol. In: Karl-Heinz Rueß: Frauen der Staufer. 2006, S. 151 – 170, hier S. 157 – 158, (Digitalisat (PDF; 1,17 MB)).
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Elke Goez: Elisabeth von Bayern, Gemahlin Konrads IV. und Meinhardts II. von Görz-Tirol. In: Karl-Heinz Rueß: Frauen der Staufer (= Schriften zur staufischen Geschichte und Kunst. Band 25). Gesellschaft für staufische Geschichte, Göppingen 2006, ISBN 3-929776-16-2, S. 151 – 170.
- Marita A. Panzer: Wittelsbacherinnen. Fürstentöchter einer europäischen Dynastie. Pustet, Regensburg 2012, ISBN 978-3-7917-2419-5, S. 11 – 21.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Marek, Miroslav. A listing of descendants of the Wittelsbach family // Genealogy.EU.