Елизабет Костова
| Елизабет Костова | |
| американска писателка | |
 | |
| Родена |
26 декември 1964 г.
|
|---|---|
| Националност |  САЩ |
| Учила в | Мичигански университет Йейлски университет |
| Работила | писател |
| Литература | |
| Период | 1980– |
| Жанрове | исторически роман, |
| Известни творби | „Историкът“ |
| Семейство | |
| Уебсайт | www.theswanthieves.com |
Елизабет Костова (на английски: Elizabeth Johnson Kostova, родена на 26 декември 1964 г.) е американска писателка, омъжена за българин и известна с дебютния си роман „Историкът“.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Родена е в Ню Лъндън, щата Кънектикът, САЩ. Завършва университета „Йейл“ със степен бакалавър по британска култура. Пее в славянския хор на университета. Идва в България за пръв път през есента на 1989 година, за да събира народни песни. На митингите в София след 10 ноември 1989 г. среща бъдещия си съпруг Георги Костов, компютърен специалист. Двамата живеят в Ан Арбър, щата Мичиган.[1] Променя фамилията си в съответствие с българските именни традиции (т.е. Костова, а не Костов).
Костова продължава образованието си в Мичиганския университет, от където има магистратура по изящни изкуства. Там печели стипендия Hopwood Архив на оригинала от 2007-12-18 в Wayback Machine. за завършването на романа си „Историкът“, който започва да пише през 1995 г.[2] Признава, че стилът ѝ е повлиян от големите англоезични писатели като Чарлз Дикенс, Томас Харди, Джордж Елиът, Хенри Джеймс, Вирджиния Улф и Е. М. Форстър.
„Историкът“[редактиране | редактиране на кода]
Дебютният роман на Костова „Историкът“ е издаден в САЩ през юни 2005 г. В него млада жена разказва за издирването на гроба на Влад Цепеш, а част от действието се развива в България.[3]
Фондация „Елизабет Костова“[редактиране | редактиране на кода]
През 2007 година с дарение от 10% от правата на „Историкът“ Костова създава фондация за творческо писане в България. Основна цел на организацията е да подпомага българската литература като поощрява превода и публикуването ѝ на световния пазар.[4] Фондацията учредява наградата „Кръстан Дянков“ за най-добър превод.
Произведения[редактиране | редактиране на кода]
Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]
- The Historian (2005)
Историкът, изд.: ИК „Сиела“, София (2005), прев. Невяна Хаджийска - The Swan Thieves (2010)
Крадци на лебеди, изд.: ИК „Сиела“, София (2010), прев. Йордан Костурков - The Shadow Land (2017)
- Земя на сенки, изд.: "Колибри“, София (2017), прев. Надежда Розова
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Интервю с Елизабет Костова за в-к „24 часа“, 20.11.2005, препечатан на 30.11.2005 в netinfo.bg, посетен 16.08.2007 // Архивиран от оригинала на 2007-03-10. Посетен на 2006-04-23.
- ↑ University of Michigan honors Hopwood, the 'father' of generations of top authors, посетен 16.08.2007
- ↑ ((en)) Биография и библиография във „Fantasticfiction“
- ↑ Елизабет Костова: Пиша сред шума от разговори, в. „Капитал“, бр.38, 21.09.2007, архив на оригинала от 5 октомври 2007, https://web.archive.org/web/20071005132448/http://www.capital.bg/show.php?storyid=378831, посетен на 25 септември 2007
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Елизабет Костова в „LiterNet“
- Фондация „Елизабет Костова“
- Произведения на Елизабет Костова в
Моята библиотека
|
