Емили дьо Шатле

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Емили дьо Шатле
Émilie du Châtelet
портрет от Морис Кантен дьо ла Тур
портрет от Морис Кантен дьо ла Тур

Родена
Починала
ПогребанаЛюневил, Франция

Националностфренска
Научна дейност
Областфизикаматематика
ПовлиянаИсак Нютон, Готфрид Лайбниц
ПовлиялаВолтер
Семейство
ПартньорВолтер
Подпис
Емили дьо Шатле в Общомедия

Габриел Емили льо Тонелие дьо Бретьой, маркиза дьо Шатле (фр. Gabrielle Émilie Le Tonnelier de Breteuil, marquise du Châtelet), е френска математичка и физичка от епохата на Просвещението,[1] родена на 17 декември 1706 г. във френската столица Париж, починала на 10 септември 1749 г. в град Люневил. Била е вдъхновителка на Волтер. Превела е на френски език „Математически начала на натурфилософията“ от Нютон.[2]

Дисертацията на Емили дьо Шатле, 1744 г.

През 1737 г. маркиза дьо Шатле публикува дисертация върху природата и разпространението на огъня
(на френски: Dissertation sur la nature et la propagation du feu),
в която разсъждава върху природата на светлината и това, което днес е познато като инфрачервено излъчване.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Gabrielle-Émilie Le Tonnelier de Breteuil, marquise du Châtelet // Енциклопедия Британика. (на английски)
  2. Попов, Янко. Волтер и г-жа дю Шатле // сп. „Женски свят“. Варненска дигитална библиотека, 20/09/1898.

Литература[редактиране | редактиране на кода]