Епиграф (литература)
Епиграфът е кратък цитат, изведен от автора в началото на произведението му. Епиграфът като цитат от чужд текст разчита на авторитета на чуждия текст, пренася ценността на цитираната творба и престижа на нейния автор върху цитиращото произведение[1]. Епиграфите увеличават възможностите на автора за морално въздействие, за предварително внушаване на идеята като формула, подготвяща читателя за същността на творбата[2].
Примери[редактиране | редактиране на кода]
- Фьодор Достоевски в романа „Бесове“ използва за епиграф част от Евангелието от Лука.
- В романа си „Братя Карамазови“ Достоевски използва за епиграф цитат от Йоановото евангелие.
- Епиграфът на одата „Караджата“ – част от „Епопея на забравените“ – е цитат от стихотворението на Хр. Ботев „Хаджи Димитър“.
- Епиграфът на „Приказка за стълбата“ от Христо Смирненски е: Посветено на всички, които ще кажат: „Това не се отнася до мене!“.
- В „Доктор Фаустус“ Томас Ман използва за епиграф пасаж от втора песен на Дантевия „Ад“.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Клео Протохристова, „Благозвучието на дисонанса. Опити върху междутекстовостта“. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1991
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Снежана Великова, Страшимир Цанов, Паратекст и смисъл във Вазовата „Епопея на забравените“, LiterNet, 30 януари 2003.
- ↑ Радев, И., Българската литература на XIX век. От анонимност към авторство, В. Търново, 2002.
|
