Ернст II (Саксония-Гота-Алтенбург)
| Ернст II Ernst II. von Sachsen-Gotha-Altenburg | |
| херцог на Саксония-Гота-Алтенбург | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Гота, Федерална република Германия |
| Управление | |
| Период | 1722 – 1804 |
| Семейство | |
| Род | Саксония-Гота-Алтенбург |
| Баща | Фридрих III |
| Майка | Луиза Доротея фон Саксония-Майнинген |
| Братя/сестри | Август фон Саксония-Гота-Алтенбург |
| Съпруга | Шарлота фон Саксония-Майнинген (21 март 1769) |
| Деца | Август |
| Ернст II в Общомедия | |
Ернст II Лудвиг фон Саксония-Гота-Алтенбург (на немски: Ernst II Ludwig von Sachsen-Gotha-Altenburg; * 30 януари 1745, Гота; † 20 април 1804, Гота) от рода на Ернестинските Ветини, е от 1772 г. до смъртта си херцог на Саксония-Гота-Алтенбург.
Живот[редактиране | редактиране на кода]
Син е на херцог Фридрих III фон Саксония-Гота-Алтенбург (1699 – 1772) и съпругата му принцеса Луиза Доротея фон Саксония-Майнинген (1710 – 1767), дъщеря на херцог Ернст Лудвиг I фон Саксония-Майнинген и Доротея Мария фон Саксония-Гота-Алтенбург.[1]
Ернст II Лудвиг става наследствен принц след смъртта на големия му брат Фридрих на 21 години през 1756 г. Майка му се грижи за доброто образование на принц Ернст и брат му Август (1747 – 1806). Те имат домашни учители и през 1768 – 1769 г. пътуват в Нидерландия, Англия и Франция.
Ернст II Лудвиг се жени на 21 март 1769 г. в Майнинген за принцеса Шарлота фон Саксония-Майнинген (* 11 септември 1751, Франкфурт на Майн; † 25 април 1827, Генуа, Лигурия), дъщеря на херцог Антон Улрих фон Саксония-Майнинген (1687 – 1763) и втората му съпруга принцеса Шарлота Амалия фон Хесен-Филипстал (1730 – 1801), дъщеря на ландграф Карл I фон Хесен-Филипстал.[2]
През 1772 г. Ернст II наследява баща си като херцог на Саксония-Гота-Алтенбург. През 1783 г. той дава, по препоръка на Гьоте, стипендия на художника Тишбайн („Гьоте-Тишбайн“) за неговия втори престой в Рим.
Ернст II създава обсерватория в Гота. През 1774 г. той е масон в голямата немска ложа. Той е и илюминат и е имал магически способности.[3]
Умира на 20 април 1804 г. в Гота на 59 години. По негово желание е погребан направо в земята в обикновени конически дрехи, завит само с ленен чаршаф, без ковчег в гроб на остров в дворцовия парк. Той не искал паметник. На гроба засадили акация, символичното дърво на масоните.
Деца[редактиране | редактиране на кода]
Ернст II Лудвиг и Шарлота фон Саксония-Майнинген имат четирима сина, от които само двама порастват:[4]
- Ернст (1770 – 1779), наследствен принц на Саксония-Гота-Алтенбург
- Август (1772 – 1822), херцог на Саксония-Гота-Алтенбург (1804 – 1822), женен
- ∞ I. на 21 октомври 1797 г. за принцеса Луиза Шарлота (1779 – 1801), дъщеря на велик херцог Фридрих Франц I фон Мекленбург
- ∞ II. на 24 април 1802 г. за принцеса Каролина Амалия (1771 – 1848), дъщеря на курфюрст Вилхелм I фон Хесен-Касел
- Фридрих IV (1774 – 1825), последният херцог на Саксония-Гота-Алтенбург (1822 – 1825), неженен
- Лудвиг (*/† 1777)
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- August Beck: Ernst II. Ludwig, Herzog von Sachsen-Gotha und Altenburg. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 6, Duncker & Humblot, Leipzig 1877, S. 308 – 313.
- Christoph Köhler, Andreas Klinger, Werner Greiling: Ernst II. von Sachsen-Gotha-Altenburg. Böhlau, Köln u. a. 2005, ISBN 3-412-19905-2
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Ernst II., Herzog von Sachsen-Gotha, geneall.net
- ↑ Wettin 6, genealogy.euweb.cz
- ↑ Herzog Ernst bannt das Feuer, www.echt-gothsch.de
- ↑ Ernst II Ludwig Herzog von Sachsen-Gotha-Altenburg, thepeerage.com
