Ескимоско-алеутски езици
| Ескимоско-алеутски езици | |
 Разпространение на ескимоско-алеутските езици | |
| Разпространение | Аляска, Нунавут, Гренландия |
|---|---|
| Говорени от | ок. 85 000 души |
| Систематизация по Ethnologue | |
| Ескимоско-алеутски езици в Общомедия | |
Ескимоско-алеутските езици са езиково семейство, произлизащо от Аляска, Северна Канада, Гренландия и Чукотка.
Семейството се разделя на два клона: ескимоски езици и алеутски език. Алеутският се говори на Алеутските острови и има няколко диалекта. Ескимоските езици имат две подсемейства: юпикските езици, говорени в западните и югозападните части на Аляска и в най-източните части на Сибир, и инуитските езици, говорени в северните части на Аляска, Канада и Гренландия. Инуитските езици се говорят на голяма територия и могат да имат големи различия помежду си.[1]
Правилното класифициране на сиреникския език, част от ескимоското семейство, все още не е определено. Докато някои лингвисти го считат за член на юпикското подсемейство,[2] други го поставят в отделно разклонение на ескимоското семейство, редом до юпикските и инуитските езици.[3]
История[редактиране | редактиране на кода]
Според Националния езиков център на Аляска, общият език прародител на ескимоско-алеутските езици се е разделил на ескимоски и алеутски разклонения преди поне 4000 години.[1][4] Ескимоското семейство се разделя на юпикски и инуитски езици преди около 1000 години.[4]
Ескимоско-алеутските езици са сред коренните езици на Америка. Това, все пак, е географска категория, а не родствена такава. Ескимоско-алеутските езици не са свързани с останалите езикови семейства в Северна Америка.[4] Смята се, че свидетелстват за отделна, последна древна миграция на хора от Азия. Някои експерти вярват, че прародината на прото-ескимоско-алеутските езици се намира в Сибир, а не в Аляска.[5]
Вътрешна класификация[редактиране | редактиране на кода]
| Юпикски езици | Инуитски езици | |||
|---|---|---|---|---|
| Централноюпикски език | Юитски език | Инупиакски език | Гренландски език | |
| вода | miq | miq | imiq | imiq |
| четири | ctamat | stamat | sisamat | sisamat |
| човек | juk | juk | inuk | inuk |
| ръка | tal̥iq | tal̥iq | talik | taliq |
| друг | al̥l̥a | al̥a | alla | avla |
Ескимоско-алеутски езици[редактиране | редактиране на кода]
- Алеутски
- Западноцентрални диалекти (60 – 80 говорещи)
- Източни диалекти (400 говорещи)
- Ескимоски езици
- Юпикски (11 000 говорещи)
- Централноюпикски (10 000 говорещи)
- Общ централноюпикски
- Чевакски диалект
- Нунивакски диалект
- Алутикски (400 говорещи)
- Кониагски диалект
- Чугачки диалект
- Юитски (1400 говорещи)
- Чаплински диалект
- Сейнтлорънски диалект
- Наукански (70 говорещи)
- Сиреникски (мъртъв)
- Централноюпикски (10 000 говорещи)
- Инуитски (98 000 говорещи)
- Инупиакски (3500 говорещи)
- Инувиалуктун (765 говорещи)
- Инуктитут (40 000 говорещи)
- Нунатсиавумтиутут (550 говорещи)
- Нунавимиутитут
- Южнобафински диалект
- Севернобафински диалект
- Айвиликски диалект
- Киваликски диалект
- Гренландски (54 000 говорещи)
- Западногренландски диалект (50 000 говорещи)
- Източногренландски диалект (3500 говорещи)
- Северногренландски диалект (1000 говорещи)
- Юпикски (11 000 говорещи)
Характерни черти[редактиране | редактиране на кода]
Всяка дума трябва да има само един корен, който се намира винаги в началото.[6] Ескимоско-алеутските езици имат относително малък брой корени – в случая на общия централноюпикски език около 2000.[7] След корена има свързани морфеми, които добавят допълнително значение към корена. Ако значението на тази морфема трябва да бъде използвано само по себе си, се използва специален неутрален корен. В края на думите може да има една от няколко клитики.
Фонологично, ескимоско-алеутските езици си приличат с други северноамерикански езикови семейства (езици на-дене и цимшиански езици) и с чукотско-камчатските езици. Обикновено има само три гласни букви, /a/, /i/, /u/, макар някои юпикски диалекти да имат и ə. Никой от езиците от семейството няма абруптивни съгласни, по което си приличат повече със сибирските езици, отколкото със северноамериканските. В ескимоско-алеутските езици присъстват беззвучни преградни съгласни в четири позиции, като изключение прави само алеутският език.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Kaplan, Lawrence. Inupiaq and the Schools – A Handbook for Teachers. Alaska Native Language Center, University of Alaska Fairbanks, 1984.
- ↑ Ethnologue report for Yupik Sirenk, Ethnologue
- ↑ Alaska Native Languages – An Overview, архив на оригинала от 9 май 2008, https://web.archive.org/web/20080509104608/http://www.uaf.edu/anlc/languages.html, посетен на 10 септември 2019
- ↑ а б в Jacobson, Steven. Central Yupik and the Schools – A Handbook for Teachers. Alaska Native Language Center, University of Alaska Fairbanks, 1984.
- ↑ Vovin, Alexander. 2015. Eskimo Loanwords in Northern Tungusic. Iran and the Caucasus 19 (2015), 87 – 95. Leiden: Brill.
- ↑ Mattissen, Johanna. Dependent–Head Synthesis in Nivkh: A Contribution to a Typology of Polysynthesis p. 282. ISBN 90-272-2965-1
- ↑ Garry, Jane and Rubino, Carl R. Galvez, Facts about the World's Languages: An Encyclopedia of the World's Major Languages pp. 842 – 844. ISBN 0-8242-0970-2