Жан-Батист Пигал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Жан-Батист Пигал
Jean-Baptiste Pigalle
френски скулптор

Роден
Починал
20 август 1785 г. (71 г.)
ПогребанПариж, Франция
Кариера в изкуството
НаправлениеБарок, Неокласицизъм
Жан-Батист Пигал в Общомедия

Жан-Батист Пигал (на френски: Jean-Baptiste Pigalle) е френски скулптор, последният голям майстор от епохата на барока.

Роден е в Париж, седмото поред дете в семейството на дърводелец. Въпреки че му коства много усилия да постъпи да учи в Кралската академия за изобразителни изкуства и скулптура, Пигал става един от най-известните скулптори за времето си.

Ранните му творби, като „Дете с клетка“ (Севър) и „Меркурий си връзва сандалите“ (Берлин, оловна отливка се намира в Лувъра), са по-малко популярни в сравнение с произведенията от зрелия му период, ала неговата статуя на голия Волтер от 1776 година (поначало в колекцията на Френския институт, закупена от Лувъра през 1962 година), изваяната от него гробница на граф д'Аркур (ок. 1764) (в Парижката Света Богородица) и на граф Морис Сакс, завършена през 1777 (в лютеранската църква Сен Томас, Страсбург) са добри примери на френската скулптура от XVIII век.

Името му обикновено се асоциира с наречения на негово име площад „Пигал“ – култово място за търговията със секс във френската столица.

Монументални творби[редактиране | редактиране на кода]

Бюстове[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Jean-Baptiste Pigalle в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​