Жул Ардуен-Мансар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Жул Ардуен-Мансар
Jules Hardouin-Mansart
френски архитект
Портрет от Ясан Риго, Версайски дворец

Роден
Починал
11 май 1708 г. (62 г.)
Марли льо Роа, Франция

Националност Франция
Семейство
Други родниниФрансоа Мансар
Жул Ардуен-Мансар в Общомедия

Жул Ардуен-Мансар (на френски: Jules Hardouin-Mansart) граф на Сагон (1699), е френски архитект. Той е бил главен архитект на крал Луи XIV и началник на кралските сгради.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 16 април 1646 година в Париж, Франция, племенник на архитекта Франсоа Мансар. Като малък получава образованието си от Либерал Брюан.

Мансар печели уважението на крал Луи XIV, след изготвянето на плановете на замъка Клани, за любимата любовница на краля – Мадам дьо Монтеспан. Той става архитект през 1675 г. и между редовните в Кралската академия по архитектура, първият архитект на краля през 1681, интендант генерален секретар на кралските сгради през 1685, главен инспектор на сградите на краля през 1691 и началник на сградите на краля през 1699 г.

Посветен е в рицарство от крал Луи XIV през 1682 г., но няма други титли или звания освен „оръженосец“, защото не е притежавал земя. Затова трябва да чака до 1699, когато придобива окръг Сагон в Бурбон за 130 000 лири, за да получи графска титла.

Жул Ардуен-Мансар се жени на 3 февруари 1668 г. за Ан Боден (1646 – 1738), с която имат пет деца:

  • Катрин-Анриет (1673 – 1748), която се жени през 1693 за Клод Льоба дьо Монтаржи (1659 – 1741), маркиз на Буше-Валгран
  • Луи (1674 – 1681)
  • Жули-Андре-Ан (1676 – 1677)
  • Катрин, която се омъжва през 1699 за Венсан Мейнон (1668 – 1736)
  • Жак (1677 – 1762), граф на Сагон, който се жени за Мадлин Бернар (1684 – 1716), дъщеря на финансиста Самюел Бернар.

Той се жени повторно през 1726 г. за Гилмет (Мадлен д'Югени)[1], с която той има пет извънбрачни деца – те самите женени – за двамата архитекти Жан Мансар дьо Жуи (1705 – 1783) и Жак Ардуен-Мансар дьо Сагон (1711 – 1778).

Умира на 11 май 1708 година в Марли льо Роа на 62-годишна възраст.

Проекти[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. или Дю Кени

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Alexandre, Gady. Jules Hardouin-Mansart – 1646 – 1708. Éditions de la Maison des sciences de l'homme, 2010. ISBN 2-7351-1187-3.
  • Jestaz, Bertrand. Jules Hardouin-Mansart (1646 – 1708) (2 tomes). Paris, Éditions Picard, 2008.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Jules Hardouin-Mansart в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​