Зорница (област Благоевград)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Зорница.
| Зорница | |
  Зорница  Зорница | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 99 души[1] (15 март 2024 г.) 66,2 души/km² |
| Землище | 1506 km² |
| Надм. височина | 255 m |
| Пощ. код | 2821 |
| Тел. код | 074323 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 20910 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Сандански Атанас Стоянов (независим политик; 2019) |
Зорнѝца е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.
География[редактиране | редактиране на кода]
Намира се на 5 километра югозападно от град Мелник. Околните села са Капатово, Кромидово, Лозеница, Хотово. Виждат се Мелнишките пирамиди, масивни площи лозя и Мелнишката река, която минава оттам. Климатът е мек, лятото горещо, зимата е по-мека.
История[редактиране | редактиране на кода]
Старото име на селото е Зевгели, Дзивгелия.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Дзевгелия (Dzevguélia) е посочено като село с 23 домакинства и 30 жители мюсюлмани и 32 българи.[2]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Зегвелия, на Ю от Чифлици 1/2 час път. Разположено е от десния бряг на реката. Поминъкът на жителите е същият, както в горните села. 45 къщи български.[3] | “ |
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на Зевзили е 190 души, от които 100 българи-християни и 90 турци.[4]
През 1913 година селото е разрушено и изселено. Презаселено е в 1925 година. В 1987 година е прекръстено на Зорница.[5]
Население[редактиране | редактиране на кода]
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]
| Численост | |
| Общо | 92 |
| Българи | 92 |
| Турци | - |
| Цигани | - |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | - |
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
Работа се намира в шивашки предприятия в Сандански и другаде. В Мелник по механи и хотели и в самото село. Там се наемат работници по лозята.
Има и цех за мед.
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
- Има кметство и бивше училище, което вече не функционира.
- Църква „Вси Светии“.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
- Събор през месец юни.
Други[редактиране | редактиране на кода]
- Минава автобус от Сандански в селото 09.15 и 13.15 ч. Автобус от София до Мелник.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 140 – 141.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 25.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 190.
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989, стр. 127.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
