Зохар

от Уикипедия, свободната енциклопедия

„Зохар“ (на иврит: זהַר, „сияние“) е основополагащият текст на еврейското мистично течение Кабала.[1]

Представлява група книги, първоначално написани на арамейски, съдържащи коментари на мистичните страни на Петокнижието, интерпретации на писанията и текстове за мистицизма, митичната космогония и мистичната психология. „Зохар“ включва дискусии за природата на Бог, произхода и устройството на Вселената, характеристиките на душите, изкуплението. Екзегезата на „Зохар“ може да се разглежда като езотерична форма на Мидраш.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Scholem, Gershom and Melila Hellner-Eshed. „Zohar“. Encyclopaedia Judaica. Ed. Michael Berenbaum and Fred Skolnik. Vol. 21. 2nd ed. Detroit: Macmillan Reference USA, 2007. 647 – 664. Gale Virtual Reference Library. Gale.