Иван Крузенщерн
| Иван Фьодорович Крузенщерн Иван Фёдорович Крузенштерн | |
| руски изследовател | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал |
Гилзенхоф, Руска империя |
| Погребан | Талин, Естония |
| Националност |  Русия |
| Учил в | Морски кадетски корпус |
| Награди | Орден Свети Владимир III степен Pour le Mérite орден на свети Владимир |
| Семейство | |
| Подпис |  |
| Иван Фьодорович Крузенщерн в Общомедия | |
Иван Фьодорович Крузенщерн (на руски: Иван Фёдорович Крузенштерн; на немски: Adam Johan von Krusenstern) е руски мореплавател, извършил първото руско околосветско плаване, офицер – адмирал, учен – академик.
Произход и военна кариера (1770 – 1803)[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 19 ноември 1770 година в селището Хагуди, недалеч от Ревел (сега Талин, столица на Естония), в дворянско семейство. Завършва църковно училище, а след това и Морския кадетски корпус в Кронщад през май 1788. По това време е в разгара си поредната Руско-шведска война и Крузенщерн още незавършил пълното си обучение получава назначение на линейния кораб „Мстислав“ като гардемарин и в периода 1788 – 1790 участва в множество морски сражения. За проявената изключителна храброст по време на сраженията е произведен в чин мичман, а скоро след това и в лейтенант.
След края на войната, през 1793 г., като надежден офицер, е изпратен на обучение в Англия, за да усъвършенства морските си умения. Там е зачислен на кораба „Тетис“ и в периода 1795 – 1798 плава до Индия, Южна Америка и Китай, участва в сражения срещу французите на територията на днешна Канада.
По време на своите плавания по моретата в Крузенщерн се заражда идеята за руско околосветско плаване и след завръщането си в Русия през 1799 г. представя в морското министерство обоснован проект за руска околосветска експедиция, който в началото не е одобрен, но след идването на власт на император Александър I през 1802 г., проектът е одобрен и в началото на август същата година Крузенщерн е назначен за началник на първата руска околосветска експедиция и започва организацията на експедицията.
Първа руска околосветска експедиция (1803 – 1806)[редактиране | редактиране на кода]
От 7 август 1803 до 19 август 1806 г., заедно с Юрий Фьодорович Лисянски, на корабите „Надежда“ (430 т) и „Нева“ (370 т) извършват първото руско околосветско плаване.
От Кронщад корабите се отправят на юг. В средата на ноември 1803 за първи път в историята на руския флот корабите пресичат екватора и на 19 февруари 1804 заобикалят нос Хорн и навлизат в Тихия океан, където по предварителна уговорка се разделят. Лисянски се отправя към остров Пасха, където картира крайбрежието на острова и се запознава с бита и обичаите на местните жители. Двата кораба се срещат на Маркизките о-ви, където извършват топографски снимки, после посещават Хавайските о-ви, където двата кораба отново се разделят. Крузенщерн се отправя към Камчатка, а Лисянски – към Аляска.
В средата на юли 1804 „Надежда“ хвърля котва в Петропавловск Камчатски, след това плава и до Япония (град Нагасаки), където трябва да установи търговски връзки между нея и Русия, но преговорите са неуспешни. На връщане към Камчатка, през май 1805 картира част от бреговете на островите Кюшу и Хоншу, западния бряг на остров Хокайдо, западния вход на Сангарския проток (Цугару), протока Лаперуз и югоизточните брегове на остров Сахалин, като открива залива Мордвинов (46º 50` с.ш.) и източните и северни брегове на залива Търпение. След като достига до нос Търпение () и се отправя на север, пътят му е преграден от дебели ледове и Крузенщерн решава да отложи за по-късно изследването на източните брегове на острова и се отправя отново към Камчатка, където стига на 5 юни. По пътя натам уточнява очертанията на п-в Камчатка и северната част на Курилските о-ви до протока Надежда (), където открива о-вите Ловушки ().
През юли и август 1805 продължава изследването и картирането на източните брегове на остров Сахалин, като открива Нийския залив (51º 55` с.ш.), носовете Левенщерн (8 август, 54º 05` с.ш.), Елисавета (54º 25` с.ш., най-северната точка на Сахалин) и Мария () и залива Северен (9 август), разположен между двата носа. След кратък престой в залива Северен, където се осъществява среща с местните жители, Крузенщерн картира част от северозападното крайбрежие на острова и целта му е да установи, дали Сахалин е остров или полуостров. У северния вход на Амурския лиман дълбочината става много малка и Крузенщерн решава, че Сахалин е полуостров и отново се завръща в Петропавловск Камчатски. По този начин са картирани над 900 км от източните, северните и северозападните брегове на Сахалин.
През есента на 1805 „Надежда“ посещава Макао, където двата кораба отново се събират и през Индия и нос Добра Надежда на 19 август 1806 се завръща в Кронщад, 14 дни след „Нева“, с който отново се разделят по време на буря покрай югоизточните брегове на Африка.
През време на плаването за пръв път са изпълнени мащабни океанографски и метеорологични изследвания в Атлантическия, Тихия и Индийския океан. Положено е началото на дълбоководни изследвания на океаните, събран е богат фактически материал за бита и живота на населението от различните части на света, за стопанството и търговията, много научни данни за климата и природата на посетените страни, за морските пътища и други.
Следващи години (1806 – 1846)[редактиране | редактиране на кода]
След завръщането си от околосветското плаване Крузенщерн остава на военна служба. Назначен е за инспектор, помощник директор, а след това и директор на Морския корпус, член на Управителния съвет на Морския щаб, член на Адмиралтейския съвет и един от учредителите на Руското географско дружество. Способства за организирането и провеждането на множество експедиции: на Карл Ернст фон Баер, Ото Евстафиевич Коцебу, Фердинанд Петрович Врангел, Фьодор Петрович Литке, Фадей Фадеевич Белинсхаузен и други.
Крузенщерн е избран за почетен член на Петербургската академия на науките (1806), член-кореспондент на академиите в Париж, Лондон и Гьотинген, доктор по философия в Университета в Дерпт.
През 1842 с чин адмирал излиза в оставка, оттегля се в личното си имение в Гилзенхоф, където на 24 август 1846 умира на 75-годишна възраст.
Памет[редактиране | редактиране на кода]
Неговото име носят:
- атол Крузенщерн (Аилук, ) в Маршаловите о-ви;
- атол Крузенщерн (Тикехау, ) в архипелага Туамоту;
- връх Крузенщерн в Антарктида;
- връх Крузенщерн в най-южната част на остров Сахалин;
- връх Крузенщерн () на западния бряг на Северния остров на Нова земя;
- езеро Крузенщерн () в южната част на п-ов Бутия, Северна Канада;
- залив Крузенщерн на Берингово море, част от Анадирския залив, на крайбрежието на Чукотка;
- кратер Крузенщерн на Луната;
- лагуна Крузенщерн () на Чукотско море, на северозападния бряг на Аляска;
- нос Крузенщерн () на северозападния бряг на Аляска;
- нос Крузенщерн () на северния бряг на Канада;
- нос Крузенщерн () на югоизточния бряг на остров Парамушир от Курилските о-ви;
- остров Крузенщерн (Малък Диомид, ) в Беринговия проток, Аляска, САЩ;
- проток Крузенщерн (Източен проход) – източния проход на Корейския проток, свързващ Източнокитайско море с Японско море;
- проток Крузенщерн () между островите Райкоке и Шиашкотан в Курилските о-ви;
- риф Крузенщерн () в Тихия океан, на юг от атола Мидуей;
- учебен платноходен кораб на Русия.
Съчинения[редактиране | редактиране на кода]
- „Путешествие вокруг света в 1803, 1804, 1805 и 1806 годах на кораблях „Надежде“ и „Неве“ (1809 – 1812, 2 съкр. изд., 1950).
- „Атлас Южного моря“ (1823 – 1826).
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Аветисов, Г. П., Крузенштерн, Иван Федорович, Имена на карте Арктики
- Баранский, Н. Н. Отечественние физико-географы и путешественники. М., 1960.
- Географы и путешественики. Краткий биографический словарь. М., 2001, 229 – 232.
- Гришин, Ю. А. История мореплавания. М., 1966.
- Ефимов, А. В. Из истории великих русских географических открытий. М., 1971.
- Лебедев, Д. М. и В. А. Есаков. Русские географические открытия и исследования с древных времен до 1917 года. М., 1971.
- Магидович, И. П. и В. И. Магидович. Очерки по истории географических открытий, 3-e изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г. Т. 4 – Географические открытия и исследования нового времени (XIX – начало ХХ в.), М., 1985, 15 – 19.
- Чуковский, Н. К. Капитан Крузенштерн. М., Русское слово, 2008.
|
